Скрита камера

Джон беше прекрасен мъж, неженен със сини очи. Беше автор и държеше сайт за подпомагане на млади таланти.

Днес трябваше да отиде до Америка за да представи новата си книга. "Тъга" бе заглавието на книгата, понеже гаджето му -Д имана, бе блъснато от кола и почина преди година. Джон много я обичаше и това страшно много го промени, той изливаше болката си в писане. Докато си приготвяше багажа, си припомни как я целува, но нея я нямаше. Авторът избърса сълзите си с ръка, гледайки билета си.

- Животът продължава. - каза си на ум.

След час чакаше такси, което да го откара до летището. Джон имаше оригинален и странен стил на обличане. Днес приличаше на далматинец. Панталонът и сакото му бяха бели на малки черни точки. Да не говорим, че авторът бе около 1.50 от земята. Значи същинско куче-далматинец.

Таксито спря. Любезният шофьор взе куфарите на Джон и го покани.

- За къде сте, господине?

- Към летището, ако обичате.

- Вече летим! - усмихна се водачът.

Джон се отпусна, но изведнъж забеляза, че таксито се отклонява от пътя.

- Какво правите, казах към летището. - ядоса се Джон.

- Ще ви убия, мистър. Държите ми много пари, не помните ли?

Таксиджията извади един нож и започна да го размахва пред лицето на автора.

- Вие сте луд, не ме ли познавате, известен автор съм. Спрете или ще скоча. - викаше Джон.

- Ще те наръгам поне десет пъти, гадино.

Джон усещаше, че ще умре. Страхът го бе заковал за седалката. Шофьорът спря колата, прибра ножа, усмихна се и каза:

- Честито, вие бяхте герой на Скрита Камера. Усмихнете се, ще ви дават по телевизията.

Авторът си отдъхна. Успокои се, когато видя стюардесата. Русо и красиво момиче:

- Ще искате ли сок от банан, господине? - предложи му тя.

- И още как? - въздишаше по нея Джон. - Само да не е пак скрита камера! - смееше се.