9.04.2008 г., 13:05

Скрита камера

1.7K 0 1
1 мин за четене

Джон беше прекрасен мъж, неженен със сини очи. Беше автор и държеше сайт за подпомагане на млади таланти.

Днес трябваше да отиде до Америка за да представи новата си книга. "Тъга" бе заглавието на книгата, понеже гаджето му -Д имана, бе блъснато от кола и почина преди година. Джон много я обичаше и това страшно много го промени, той изливаше болката си в писане. Докато си приготвяше багажа, си припомни как я целува, но нея я нямаше. Авторът избърса сълзите си с ръка, гледайки билета си.

- Животът продължава. - каза си на ум.

След час чакаше такси, което да го откара до летището. Джон имаше оригинален и странен стил на обличане. Днес приличаше на далматинец. Панталонът и сакото му бяха бели на малки черни точки. Да не говорим, че авторът бе около 1.50 от земята. Значи същинско куче-далматинец.

Таксито спря. Любезният шофьор взе куфарите на Джон и го покани.

- За къде сте, господине?

- Към летището, ако обичате.

- Вече летим! - усмихна се водачът.

Джон се отпусна, но изведнъж забеляза, че таксито се отклонява от пътя.

- Какво правите, казах към летището. - ядоса се Джон.

- Ще ви убия, мистър. Държите ми много пари, не помните ли?

Таксиджията извади един нож и започна да го размахва пред лицето на автора.

- Вие сте луд, не ме ли познавате, известен автор съм. Спрете или ще скоча. - викаше Джон.

- Ще те наръгам поне десет пъти, гадино.

Джон усещаше, че ще умре. Страхът го бе заковал за седалката. Шофьорът спря колата, прибра ножа, усмихна се и каза:

- Честито, вие бяхте герой на Скрита Камера. Усмихнете се, ще ви дават по телевизията.

Авторът си отдъхна. Успокои се, когато видя стюардесата. Русо и красиво момиче:

- Ще искате ли сок от банан, господине? - предложи му тя.

- И още как? - въздишаше по нея Джон. - Само да не е пак скрита камера! - смееше се.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Emil Angelov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна шега... на скритата камера. все пак съчувствам за съдбата на този герой!

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...