генек (Георги Коновски)
1882 13656
17 мая 2018 г., 08:36

Скромността краси некадърния 

  Проза » Юмористическая
574 3 17
1 мин за четене

Интродукция за оркестър таланти и солист скромен некадърник

/откъс от - може би - очакван роман-пъзел/

По време на обедната почивка Пешев каза гордо:
- Ей, да ви се похваля – направих си култиваторче. С тия две ръце го сглобих. Стана по-хубаво от фабрично…

Лило, дето все мълчеше зад скритото в ъгъла бюро, надигна глава:

- Не хубаво човек да се хвали така!
Учуден, Пешев попита:

- Че защо? Да не съм го крал? Сам си го направих…
- Не обичам хора, дето се хвалят – отсече Лило.
- Да се хвалиш означава да говориш в бъдеще евентуално време – намесих се в спора – „ще… ще… ще”…

Лило махна с ръка и замълча. Подметна пак нещо за самохвалството, когато колежката Мими гордо демонстрира какво тоалетче си е ушило – по-добро от бутиково, промърмори нещо за необходимостта от скромност, когато аз разказах каква рецепта за евтина торта съм изобретил в неделя.

А после шефът ни извика – нас тримата, без Лило. Съобщи ни, че фирмата стеснява диапазона си на действие, връчи ни предизвестия и каза, че само Лило остава да работи.

Тримата в един глас извикахме:

- Ама защо той? Та той… – и замълчахме от неудобство, притеснение, култура.

- Знам, знам – рече шефът – Некадърен е, на две магарета сено не може да раздели, само си чати в интернета с някакви емигранти… Но, разберете – вие някак си ще се оправите. Пешев е техник и половина, Мимето е майсторка на тоалетите, Иванов е готов кулинар… А Лило, горкият, като не умее нищо. Но е скромен…То пък какво друго му остава…

© Георги Коновски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Лиа, Силвия!
  • Четох си го вчера още, но нямах възможност да коментирам. Чакам с интерес следващото парче от пъзела. Поздрави, Георги.
  • Винаги е удоволствие да те чета . Голям заряд има и в творбите ти, и в коментарите.
  • Ей, тая женска психиатрия...
    Всяко нещо, от което се боиш, се превръща в ужас. А от възрастта не бива да се бои жената, че иначе става героиня на "Капричосите" на Гойя...
  • Дано само на акъл да е,че настрани ми стига толкова!
  • Абе, ще пораснеш, ще научиш още...
  • Да така е, защото когато човек е способен, не е научен да "шикалкави", върши си работата и ...такива хора не могат да се научат да бъдат "Скромни" и нищо да не знаят и могат.
  • Благодаря, Лиа!
    Няма да се научат, няма... Щото могат нещо...
  • Прочетох го и оценка му дадох, но , четях и си казвах: Я дай отново!" Та ,шефът, човечен излезе,а тримата са кадърни хора, но не са скромни. Могат да работят те, или просто да се научат да бъдат, като Лило.
  • Благодаря! Реалност...
  • Харесва ми! Със сигурност може да се случи! Като гледам кого издигат...Поздравления!
  • Благодаря! Романът е пъзел от истории, сплетени през един главен герой, куп други /секи главен в историята си/, с интродукции, с три въведения - калейдоскоп. Без задължителна сюжетна линия - разходка в галерия е...
    Някой ден ще бъде тук...Засега го има като книга...
  • Съгласен съм с това, че ако се гордееш с нещо, което си направил, не бива да се притесняваш да се похвалиш с това. Но ако все пак се притесняваш по някаква причина, това не би трябвало да е толкова страшно.
    И понеже не обичам да скачам на заключения, разчитайки на някакво самочувствие да съдя по оскъдна информация, което би било сташно нагло, а много хора го правят... та затова споделям тук интереса си да видя още повествование свързано с горния текст. Все пак една представа за произведение се развива в хода на произведението...
    Поздрави за текста и за това, че буди дискусията.
  • Благодаря, Стойчо, Латинке, Гавриле!
    Да напомня - сатирата използва преувеличението, за да разкритикува и бичува, да покаже някаква несъстоятелност.
    Що се отнася до заглавието - отбелязах, част от роман е.
    Лично аз смятам, че когато човек е направил нещо хубаво - има право да се гордее и похвали. Самохвалството е говорене в бъдеще евентуално - "ще"...
  • За натрапчива, преувеличена скромност съм съгласен, както и за лицемерната надменна скромност, която има за цел завоалирано самохвалство... но не всяка скромност е еднаква и генерализирането е най-малкото... неправдоподобно... в този смисъл е интересно противопоставянето на мащабността в заглавието и стесненото локализиране на конкретния контекст, в който се развива сюжета...
  • Има някаква истина...но за държавна работа. Хеле ако шефът ти е приятел и сте от една партия!
  • И е вярно! Има ли нещо по- лицемерно да демонстрираш скромност?!
    Бих казал: скромността увенчава некадърността с маската на фалша!
    Поздравления,Георги!
Предложения
: ??:??