Скромността краси некадърния
Интродукция за оркестър таланти и солист скромен некадърник
/откъс от - може би - очакван роман-пъзел/
По време на обедната почивка Пешев каза гордо:
- Ей, да ви се похваля – направих си култиваторче. С тия две ръце го сглобих. Стана по-хубаво от фабрично…
Лило, дето все мълчеше зад скритото в ъгъла бюро, надигна глава:
- Не хубаво човек да се хвали така!
Учуден, Пешев попита:
- Че защо? Да не съм го крал? Сам си го направих…
- Не обичам хора, дето се хвалят – отсече Лило.
- Да се хвалиш означава да говориш в бъдеще евентуално време – намесих се в спора – „ще… ще… ще”…
Лило махна с ръка и замълча. Подметна пак нещо за самохвалството, когато колежката Мими гордо демонстрира какво тоалетче си е ушило – по-добро от бутиково, промърмори нещо за необходимостта от скромност, когато аз разказах каква рецепта за евтина торта съм изобретил в неделя.
А после шефът ни извика – нас тримата, без Лило. Съобщи ни, че фирмата стеснява диапазона си на действие, връчи ни предизвестия и каза, че само Лило остава да работи.
Тримата в един глас извикахме:
- Ама защо той? Та той… – и замълчахме от неудобство, притеснение, култура.
- Знам, знам – рече шефът – Некадърен е, на две магарета сено не може да раздели, само си чати в интернета с някакви емигранти… Но, разберете – вие някак си ще се оправите. Пешев е техник и половина, Мимето е майсторка на тоалетите, Иванов е готов кулинар… А Лило, горкият, като не умее нищо. Но е скромен…То пък какво друго му остава…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
