Скука ли? Я, стига!

На кривата ракета – космосът ѝ пречи. Аз не познавам значението на думата скука. 48 часа да трае денонощието  ще запълня всяка минута. Учителката ми в първи клас казваше:
"Залудо работи, залудо не стой"
Телевизия почти не гледам, от сериалите ми се повръща, физическият изглед... Важен е донякъде дори у дома не може да се обличаш "на тъмно" заради себе си преди всичко. Ако човекът до теб те обича, уважава и почита, и ти него, каква скука? И във веселие и в мъка сте заедно, говорите си, планирате, смеете се, докосвате се, любите... Когато го гледаш  със сърцето си – винаги е красив, дори когато е мръсен, потен, пиян... Скучно и непоносимо ми беше с човека, който ме приемаше за даденост и ме игнорираше. Вече не е. Хобита имам доста – кулинария, меломания... И нито едно не е странно. Аз ли какво съм? Жена. Упорита, искрена без грам омраза и злоба в себе си. Умея и да говоря и да мълча, и да се глезя, и камъни да нося, ако се наложи. Аз съм любов, безсънни лунни нощи, милиони песни, хиляди стихове, книги, всяка една от тристата откачалки, които живеят в главата ми. Шумна, безразсъдна и дрънкаща глупости, като врабче, мъдра като старица, дръзка, като хетера, тиха, като пресъхнала река... Това съм аз. Захвърлила своето минало, но запомнила уроците му... "Умряла" няколко пъти, за да се роди по-силна и по-красива... С всичките си белези, бръчици, бели коси... Скука ли? Я, стига!