Бе така пристрастена към това усещане, че виждаше реалния му образ като цветна спирала. Научила се беше да разпознава едва набъбващите тръпки на желанието, после лекото завихряне, като пърхане на хиляди пеперудени криле в слабините, а след това стремителното изкачване към насладата.
Много пъти бе чувала и чела за преживяванията на хора, изпаднали в клинична смърт, за описанието на онзи спираловиден тунел, в края на който има светлина. Когато достигаше до това състояние, изпитваше нещо много подобно и понякога се боеше, че няма да успее да се върне обратно. Не за друго, а защото няма да ù достигне воля да го направи. Тялото ù копнееше да се разтвори в собствената си чувственост като капка мед в топла течност. Сетивата ù потъваха дълбоко в нея, ненаситни да уловят всяко атомче чувствена сладост, а всяко движение на ръцете ù беше свещенодействие.Пръстите ù живееха свой собствен живот, обсебени от ритуала на докосването. Гладката копринена закръгленост на формите в дланите ù отекваше в съзнанието ù с нарастваща сила. Ръцете ù милваха, пръстите се увиваха като полудели лиани и събрали в себе си тътена на узрялата страст, мачкаха, скубеха, раздираха сладостната плът под себе си.
Вдъхна неустоимия аромат, който се носеше наоколо, докосна влажната си устна с пръст и бавно го облиза, притворила очи. Пръстите ù бързаха повече от нея, бяха нетърпеливи като полудели животинчета, които търсеха свободата си. Гребна шепа влажна сладост и бедрата ù потръпнаха конвулсивно при допира до твърдите тъмни зърна, които се изтъркаляха между пръстите ù лепкаво. Дълбоко в гърдите ù се зароди стон, който спря последния удар на сърцето ù за миг, преди да запрепуска като полудяло в гърдите ù. После се отлепи от устните ù и се отпечата в топлата тишина на стаята, с аромат на ябълки и канела.
Секунда преди да достигне жадувания момент на върховен екстаз, ръцете ù нетърпеливо, но грижовно извършиха последните заключителни движения преди края на ритуала. Тялото ù се освободи от натрупаната чувствена енергия чак след като вратичката на малката фурна хлопна под твърдите ù пръсти. После се отпусна на стола, усмихната и замаяна, без да бърза да се откъсне от сладостната омая. След това бавно събра черупките от яйцата, ябълковите обелки и разсипаните стафиди от плота пред себе си. Ябълковият пай тънко започна да ухае като ехо от полунощна любовна серенада. Търпеливо изчака карамеления финал, след което извади уханния сладкиш и го остави да попие аромата и сладостта си до край.
Лицето ù още пазеше сянката на преживяното, когато само с две механични движения свали протезите от отрязаните си ръце и внимателно ги постави в дървената кутия.
© Христина Мачикян Все права защищены