Бе така пристрастена към това усещане, че виждаше реалния му образ като цветна спирала. Научила се беше да разпознава едва набъбващите тръпки на желанието, после лекото завихряне, като пърхане на хиляди пеперудени криле в слабините, а след това стремителното изкачване към насладата.
Много пъти бе чувала и чела за преживяванията на хора, изпаднали в клинична смърт, за описанието на онзи спираловиден тунел, в края на който има светлина. Когато достигаше до това състояние, изпитваше нещо много подобно и понякога се боеше, че няма да успее да се върне обратно. Не за друго, а защото няма да ù достигне воля да го направи. Тялото ù копнееше да се разтвори в собствената си чувственост като капка мед в топла течност. Сетивата ù потъваха дълбоко в нея, ненаситни да уловят всяко атомче чувствена сладост, а всяко движение на ръцете ù беше свещенодействие.Пръстите ù живееха свой собствен живот, обсебени от ритуала на докосването. Гладката копринена закръгленост на формите в дланите ù отекваше в съз ...