Славена!
Славена, Славена, Славена…
Никола пое рязко въздух и отвори очи. Седна в леглото и огледа притъмнялата стая. Щом видя русите кичури по възглавницата до себе си дълбока въздишка се изтръгна от гърдите му и той се отпусна назад във влажните завивки.
Не руси коси виждаше в съня си. Кехлибарени къдрици се виеха там. Слънчеви лъчи се вплитаха в тях и ги караха да пламтят като жив огън. На сън Никола прокарваше пръсти през пожара на косите и ги отмяташе, за да може да види очите ѝ.
Очите на Славена.
Палави и дръзки. Блеснали като на дете. Кехлибарени. Пламнали от слънцето в тях. Очите ѝ носеха щастие. Той потъваше в тях. С пръсти в косата ѝ я придърпваше по близо и целуваше розовите ѝ устни. Огънят от тези целувки се разнасяше по тялото му и го караше да изтръпва от щастие. Задъхан и жаден се отдръпваше от нея само, за да я погледне пак преди да впие устни в нейните - влажни и сладки от предишните целувки.
- Никола! - гласът на жена му го изтръгна от съня. - Никола, ставай вече! Ще ...