14.02.2019 г., 8:42

Славена

1.7K 4 3
2 мин за четене

Славена!

Славена, Славена, Славена…

Никола пое рязко въздух и отвори очи. Седна в леглото и огледа притъмнялата стая. Щом видя русите кичури по възглавницата до себе си дълбока въздишка се изтръгна от гърдите му и той се отпусна назад във влажните завивки.

Не руси коси виждаше в съня си. Кехлибарени къдрици се виеха там. Слънчеви лъчи се вплитаха в тях и ги караха да пламтят като жив огън. На сън Никола прокарваше пръсти през пожара на косите и ги отмяташе, за да може да види очите ѝ.

Очите на Славена.

Палави и дръзки. Блеснали като на дете. Кехлибарени. Пламнали от слънцето в тях. Очите ѝ носеха щастие. Той потъваше в тях. С пръсти в косата ѝ я придърпваше по близо и целуваше розовите ѝ устни. Огънят от тези целувки се разнасяше по тялото му и го караше да изтръпва от щастие. Задъхан и жаден се отдръпваше от нея само, за да я погледне пак преди да впие устни в нейните - влажни и сладки от предишните целувки.

- Никола! - гласът на жена му го изтръгна от съня. - Никола, ставай вече! Ще изпуснем полета. Имаме още толкова неща да свършим преди това… - тя продължи да говори и изрежда списъка със задачи преди заминаването. До него достигаше звукът, но не и смисълът на думите ѝ.

Докато събираше багажа за сватбеното пътешествие, Никола се замисли за първия път, в който видя Славена. В деня на сватбата.

Всички чакаха шаферката - дружка на жена му от детските години. Закъснял полет, трафик… и объркани планове.

Най-накрая на паркинга спря малка кола под наем и от вътре изскочи тя. Блеснали на слънцето кехлибарени кичури, дрипави дънки и тениска. Никола притича да я посрещне. Тя протегна ръка и каза:

- Славена. А ти сигурно си Никола. - стисна ръката му и свали слънчевите очила. За него времето спря…

Остатъка от деня мина в мъгла. Отговаряше и се усмихваше, но в главата му се въртеше само едно “Защо чак сега?”

Беше чувал за такава любов. Идваща с порив на вятъра. Бушуваща като горски пожар и оставяща тлеещи въглени след себе си. За такава любов бъдеще няма. Нищо не може да я потуши. Само времето.

Опомни се чак, когато бутнаха Славена в ръцете му за танц с шаферката.

- Миришеш на щастие - каза ѝ той, а тя се засмя.

Не помнеше остатъка от разговора. Не помнеше музиката и цвета на роклята ѝ. Помнеше само очите, косата, ароматът и устните ѝ, разтегнати в усмивка.

Не помнеше пътя до беседката с розите, но помнеше всяка секунда от последвалите моменти на щастие. Помнеше как отмята косата, за да се взре в очите ѝ преди да я целуне. Помнеше вкуса и шепота ѝ.

На другата сутрин беше заминала.

Беше чувал за такава любов, но не знаеше как боли от нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Остави го тоя мърморко, пишеш прекрасно...наистина ...
    ... аман от квестори и цензори да ни казват кое било какво, и кое - не.
  • Колко ли време е минало от сватбата до началото на сватбеното пътешествие? Ден, два... Можеше и да се получи разказ, но... съжалявам не се е получило
  • Красиво! Завладява и запраща в друго измерение, там, където изживяваме мечтите си!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...