След теб

И останах отново сама... След всичко, преживяно с теб, след всички моменти само и единствено с теб... Несъвършения, на който много хора гледат с насмешка, с лошо око, дори с презрение. Онзи, когото мнозина не познават, но когато мине покрай мен, настръхвам цялата.

Беше ли любов? Не знам. За мен беше. И то много силна и истинска любов. За теб какво беше? Използване, игра, запълване на времето или все пак имаше чувства? Не си пролича.

И все пак... Доста вечери идваше премръзнал, даже за 15 минути, до мен, заради мен, с мен. Беше готов да пробягаш големи разстояния, само и само да си за малко в моята компания. Не ме забрави нито за ден. Въпреки че аз не предприемах нищо, ти пък не спря, даже за ден да се интересуваш как съм, къде съм, с кой съм. Слушаше глупостите, които говорех с часове, заради една-единствена целувка. В снега, в дъжда, нищо не можа да те спре. Колко дълго време мина...

А аз? Аз вътрешно изтръпвах, само когато те видех. Даже когато не те виждах, пак изтръпвах, при мисълта за теб. Толкова силно те желаех и обичах. Не от студ треперех в ръцете ти, не от страх, а от допира с твоето тяло. От допира на устните ти върху моите... Когато те целувах, не можех дори да си затворя очите, исках да те гледам, за да запомня тези мигове завинаги, за да не се откъсвам от теб.

При прегръдките ти... Не мога да опиша с думи чувството, все едно бях на седмото небе тогава.

Забравих за всички останали преди теб, паралелно с теб. "Бих шута" на всички останали, за да видиш, че ме интересуваш САМО ТИ!

Но за теб една целувка нищо не значи. Една прегръдка е признак по-скоро на приятелство. Така ли говориш? Говориш ли изобщо за мен, мислиш ли за мен още? Когато ме видиш, сещаш ли се за тези спомени? Как реагираш, съжаляваш ли, че си бил с мен, или искаш отново...

Днес си с друга. Това не ме вълнува, бъди щастлив. Не мога без теб, но няма да вгорчавам живота ти. Няма да те нападам повече, няма да те критикувам, няма да се опитвам да сложа край на връзката ти. Прави каквото искаш, животът е твой.

Въпреки всичко, се чувствам толкова слаба. Ако ми кажеш да дойда и накрай света, ще дойда, ще ти се хвърля на врата и ще ти кажа всичко, което не съм ти казала. Но знам, че такъв ден няма да дойде никога... За съжаление или щастие, това е съдбата ни. И днес страдам за теб, искам те още, но се примирявам... Ще намеря друг, който да те замести. Дали ще успее, времето ще покаже. Не желая повече да съм сама...