И останах отново сама... След всичко, преживяно с теб, след всички моменти само и единствено с теб... Несъвършения, на който много хора гледат с насмешка, с лошо око, дори с презрение. Онзи, когото мнозина не познават, но когато мине покрай мен, настръхвам цялата.
Беше ли любов? Не знам. За мен беше. И то много силна и истинска любов. За теб какво беше? Използване, игра, запълване на времето или все пак имаше чувства? Не си пролича.
И все пак... Доста вечери идваше премръзнал, даже за 15 минути, до мен, заради мен, с мен. Беше готов да пробягаш големи разстояния, само и само да си за малко в моята компания. Не ме забрави нито за ден. Въпреки че аз не предприемах нищо, ти пък не спря, даже за ден да се интересуваш как съм, къде съм, с кой съм. Слушаше глупостите, които говорех с часове, заради една-единствена целувка. В снега, в дъжда, нищо не можа да те спре. Колко дълго време мина...
А аз? Аз вътрешно изтръпвах, само когато те видех. Даже когато не те виждах, пак изтръпвах, при мисълт ...