Полицейският инспектор Младен Младенов тъкмо отпиваше първата глътка от сутрешното си кафе, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Обаждаше се дежурният на пропуска:
- Колега, дошла е госпожа Станка Петкова. Живее във Вашия район и иска да подаде оплакване.
- Благодаря! Предай ѝ, че идвам веднага. – Отвърна внезапно ободрен инспекторът и без капка съжаление заряза недопитото си кафе на бюрото.
Младенов беше започнал работа в полицията само преди няколко месеца, веднага след като завърши полицейската академия. Сред множеството служители с дългогодишен стаж, той се отличаваше със завидно желание за работа, посрещаше всеки нов случай с младежко любопитство и трепетно очакване на голямото предизвикателство, с което да се докаже пред колегите. Те, от своя страна, му се чудеха на акъла и на голия ентусиазъм, клатеха препатили глави и компетентно отсъждаха, че след някоя и друга година „ще му мине“.
На пропуска стоеше жена на около седемдесет и пет, може би дори осемдесет години, с побеляла к ...