Падането на България под турско робство не е станало изведнъж. Случило се е заради разединението между отделните български царства и неразбирателството между техните владетели. Десетилетия наред българите са се борили храбро за своята свобода. Многобройни са примерите за саможертва и безстрашие, които хората проявили срещу нашественика. Но след падането под турско робство и на последното българско царство следващите поколения започнали да забравят своето славно минало. Историите се предавали от уста на уста и с времето се превърнали в легенди. Но във всяка легенда има частица истина. А някои изцяло пресъздавали исторически събития...
 
  Кралица Куна, владетелката на крепостта Градище край днешното село Кунино, Северозападна България.

  Тя живяла в последните години на Второто българско царство. Турците идвали от юг през Балкана, а местните владетели били оставени сами да се изправят срещу жестокия нашественик.

  Така и станало с владетеля на крепостта Градище в Искърското дефиле – Драгостин Войвода. Той се обявил за цар и тръгнал на война срещу турците. Дъщеря му Куна била единственото му дете. Баща й я обучавал още от малка да владее различни оръжия, да язди, да бъде безстрашна и мъдра. За да може вещо да управлява един ден бащините си владения.
  След смъртта му тя се възкачила на престола. Станала известна сред хората като справедлива и силна владетелка. Не преклонила глава пред турците, а като баща си тръгнала на война с тях...

 Куна Кралица събрала дружина от девойки, които обучила да яздят, да стрелят с лък, да мятат копие, да въртят боздуган. Заедно с 50 от тях обиколила българските земи. Убеждавала владетелите на отделните царства да се обединят срещу нащественика. За да могат да станат по-силни и така да го отблъснат. Но заветът на хан Кубрат за силата на пръчките, събрани в сноп бил отдавна забравен. Българските владетели така и си останали разединени. И едно по едно царствата им падали под турска власт...
 
 ...Дълго време тя спирала набезите на нашествениците към Северна България. Но турците изпратили огромна войска. Владетелката и нейните амазонки не се уплашили, а отстъпвали всяка педя земя само след люти битки и много пролята кръв! Но не можали да устоят на по-многобройният и в пъти по-силен противник. Били отблъснати и османлиите се насочили към крепостта. Куна решила да им даде последна битка. Двете армии се срещнали на платото Рудината край днешното село Кунино...

 ...Там повечето амазонки погинали в неравната битка. Водачът на османлиите предложил на Куна да се предаде и да стане ханъма в двореца на султана. За да не попадне в плен, гордата българка се хвърлила от отвесните скали над пещерата Дяволската воденица...

 Статуята на закрилницата на Кунино се извисява и днес над селото. Изваяна с любов и признателност от преподаватели и ученици от местната гимназия по каменоделство.