И ще си живееш спокойно…
А то – хем зрението е почти изчезнало, хем виждам неща, дето е неприлично и неправилно да се обсъждат.
Например, преди МИНАЛОГОДИШНИЯ 24 май се позачудих как ще минат учениците на манифестация по изровената главна /Главна! Гезмето, разходката/ улица…
Трап до трап, изчезнали плочки, други счупени още при поставянето…
Даже не коментирах в чий джобл са се излели парите от далаверата…
После – есента – иронизирах, че общинарите се грижат за такива като мен. Таман научих къде има дупки, заобикалям ги и, ако ремонтират – ще ме объркат…
А то Нова година мина… Старите дупки ги няма. Вместо тях са зейнали трапища…
Заслужено… Нали избраха същия кмет – какво ново очакват наивници като мен?
хххх
На входа имаме една кутия. Почти не се кореспондира, защо ти е отделно място за писма? Сега има няколко – от данъчните.
И едното е адресирано до отдавна починал комшия…
Станари сме безсмъртни. Поне за чиновниците. Искат пари от мъртвия. А той явно плаща, защото не се чува да са му описали гроба.
Ясно – близките не си дават труда да оправят документацзията. Градът не е голям, със сигурност не е единствен случай, чиновниците знаят поне за половината, обаче…
Не си оправят документацията и те. Не им пука. Нали отчитат дейност…
А ние все повече ставаме безсмъртни…
Имаше народен лаф: „От умрял писмо“…
С разцмета на бюрокрацията и умрелите получават поща…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados