23.01.2024 г., 10:31  

Смело притваряй очи

810 1 0
1 мин за четене

И ще си живееш спокойно…

А то – хем зрението е почти изчезнало, хем виждам неща, дето е неприлично и неправилно да се обсъждат.

Например, преди МИНАЛОГОДИШНИЯ 24 май се позачудих как ще минат учениците на манифестация по изровената главна /Главна! Гезмето, разходката/ улица…

Трап до трап, изчезнали плочки, други счупени още при поставянето…

Даже не коментирах в чий джобл са се излели парите от далаверата…

После – есента – иронизирах, че общинарите се грижат за такива като мен. Таман научих къде има дупки, заобикалям ги и, ако ремонтират – ще ме объркат…

А то Нова година мина… Старите дупки ги няма. Вместо тях са зейнали трапища…

Заслужено… Нали избраха същия кмет – какво ново очакват наивници като мен?

хххх

На входа имаме една кутия. Почти не се кореспондира, защо ти е отделно място за писма? Сега има няколко – от данъчните.

И едното е адресирано до отдавна починал комшия…

Станари сме безсмъртни. Поне за чиновниците. Искат пари от мъртвия. А той явно плаща, защото не се чува да са му описали гроба.

Ясно – близките не си дават труда да оправят документацзията. Градът не е голям, със сигурност не е единствен случай, чиновниците знаят поне за половината, обаче…

Не си оправят документацията и те. Не им пука. Нали отчитат дейност…

А ние все повече ставаме безсмъртни…

Имаше народен лаф: „От умрял писмо“…

С разцмета на бюрокрацията и умрелите получават поща…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...