23.01.2024 г., 10:31  

Смело притваряй очи

800 1 0
1 мин за четене

И ще си живееш спокойно…

А то – хем зрението е почти изчезнало, хем виждам неща, дето е неприлично и неправилно да се обсъждат.

Например, преди МИНАЛОГОДИШНИЯ 24 май се позачудих как ще минат учениците на манифестация по изровената главна /Главна! Гезмето, разходката/ улица…

Трап до трап, изчезнали плочки, други счупени още при поставянето…

Даже не коментирах в чий джобл са се излели парите от далаверата…

После – есента – иронизирах, че общинарите се грижат за такива като мен. Таман научих къде има дупки, заобикалям ги и, ако ремонтират – ще ме объркат…

А то Нова година мина… Старите дупки ги няма. Вместо тях са зейнали трапища…

Заслужено… Нали избраха същия кмет – какво ново очакват наивници като мен?

хххх

На входа имаме една кутия. Почти не се кореспондира, защо ти е отделно място за писма? Сега има няколко – от данъчните.

И едното е адресирано до отдавна починал комшия…

Станари сме безсмъртни. Поне за чиновниците. Искат пари от мъртвия. А той явно плаща, защото не се чува да са му описали гроба.

Ясно – близките не си дават труда да оправят документацзията. Градът не е голям, със сигурност не е единствен случай, чиновниците знаят поне за половината, обаче…

Не си оправят документацията и те. Не им пука. Нали отчитат дейност…

А ние все повече ставаме безсмъртни…

Имаше народен лаф: „От умрял писмо“…

С разцмета на бюрокрацията и умрелите получават поща…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...