Jan 23, 2024, 10:31 AM  

Смело притваряй очи

  Prose » Others
819 1 0
1 min reading

И ще си живееш спокойно…

А то – хем зрението е почти изчезнало, хем виждам неща, дето е неприлично и неправилно да се обсъждат.

Например, преди МИНАЛОГОДИШНИЯ 24 май се позачудих как ще минат учениците на манифестация по изровената главна /Главна! Гезмето, разходката/ улица…

Трап до трап, изчезнали плочки, други счупени още при поставянето…

Даже не коментирах в чий джобл са се излели парите от далаверата…

После – есента – иронизирах, че общинарите се грижат за такива като мен. Таман научих къде има дупки, заобикалям ги и, ако ремонтират – ще ме объркат…

А то Нова година мина… Старите дупки ги няма. Вместо тях са зейнали трапища…

Заслужено… Нали избраха същия кмет – какво ново очакват наивници като мен?

хххх

На входа имаме една кутия. Почти не се кореспондира, защо ти е отделно място за писма? Сега има няколко – от данъчните.

И едното е адресирано до отдавна починал комшия…

Станари сме безсмъртни. Поне за чиновниците. Искат пари от мъртвия. А той явно плаща, защото не се чува да са му описали гроба.

Ясно – близките не си дават труда да оправят документацзията. Градът не е голям, със сигурност не е единствен случай, чиновниците знаят поне за половината, обаче…

Не си оправят документацията и те. Не им пука. Нали отчитат дейност…

А ние все повече ставаме безсмъртни…

Имаше народен лаф: „От умрял писмо“…

С разцмета на бюрокрацията и умрелите получават поща…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...