Вълна след вълна – този неспирен кръговрат. Слънцето беше високо над хоризонта, а вятър почти нямаше. Пътуваха от няколко месеца и вече бяха изгубили бройката на дните от които не бяха виждали бряг. Но за него това не беше никакъв проблем, дори напротив. Откакто се помнеше, той беше свързан с морето. То бе неговата родина, семейство, неговият единствен приятел, неговият живот. Сякаш от както се беше родил, съдбата беше предопределила да бъде капитан.
И така стана. Сега името му беше известно навсякъде. За него и за неговите приключения се пишеше в алманасите и морските вестници... как единствен той поел през страховитите ледове на севера; как, без да се замисли за опасностите, спрял, за да помогне на друг кораб в беда. Той се бе превърнал в жива легенда на своето време, но не се интересуваше много от това. Единственото нещо, което го поддържаше жив, беше морето.
И така... поредната сутрин, в която той стоеше на носа на кораба и гледаше как се порят вълните. “Поредният, но не и последни ...