След малко, един, по един чорапите ми излетяха от колата. После и дънките. Хари намали музиката.
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълните в косата и се загледах в отражението на стъклото. От там ме гледаше не точно хубава, по скоро някаква руса маниачка ме дебнеше предизвикателно, на която изобщо не ѝ пукаше, че е почти гола, в черно бельо, посред зима и дори в онзи момент имаше наглостта да си помисли, че вече не иска да се съблича сама.
- Да, Хари. Най-добре ще е да спрем. – отвърна тя, а всъщност се сепнах, че бях аз.
Хари нищо не отговори. Явно не очакваше това да кажа. Само по челото му се появиха бръчици, но той прокара ръка през него и го разтри. Изглежда се развълнува, но се овладя и явно още веднъж, за да придаде на израза си неглижиран вид, започна да пръска стъклото с течност за чистачки и да пуска чистачките, бе ...