Солта лежеше скрита във водите на лагуната, разтворена и невидима на пръв поглед, но тя бе там, жива като живота. Между дървени укрепвания и насипи бяха оформени плитки правоъгълни корита пълни с луга, и ако бяха гледани отвисоко то те имаха червен цвят наподобяващ на извадено от огъня желязо. “Тиганите” - така им викаха.
Встрани от тях, висока купка сол с формата на призма, стоеше непривично насипана сред равен и пуст терен. Геометричната форма придаваше триизмерност на пространството.
Сол имаше и по ръбовете на засъхналата по края на басейните кал, втвърдена като кора на зараснала рана.
В първата половина от деня слънцето ръсеше пареща жар и вдигаше лека мараня над земята. Трепкащите пластове въздух изкривяваха формите на щръкналите треви и разпръсваха сутрешни йодни пари. Отвъд тях, в плитчините, се виждаха силуети на работници, заети с привичната им за сезона дейност. Отделяха едрите кристали сол от лугата с дървени гребла и лопати, а с помощта на ръчни колички я отнасяха по нареде ...