Говорим си всяка вечер, но ти искаш дълго писмо. Обичаш да ме четеш, интересни са ти мислите ми, или харесваш вълнението да видиш на екранчето, че имаш писмо от мен? А всъщност аз всяка вечер ти пиша писма…или си представям живота с един мъж…
И сега искам да ти разкажа за Него. Аз не знам как да го наричам. Беше много отдавна когато Го срещнах случайно. Според Него аз съм се изпречила на пътя му. Сигурно и до днес си мисли, че най-целенасочено съм Го преследвала. Чела съм, че никой не може да заповяда на сърцето си, че любовта идвала внезапно… И когато стрелата на Амур те е уцелила, усещаш пеперуди в стомаха си, сърцето ти забива по-силно, губиш ума си… Не съм сигурна , че с мен е станало точно така, но това ме държи дълги години. Аз го любех и разлюбвах. Или поне залъгвах себе си, че съм го забравила… Той е…
Той е висок, има светла коса, топли очи, нежни ръце. Понякога ми е трудно да говоря с Него. Друг път не усещам как минава времето… Той е умен, много е умен и аз понякога се чувствам като прашинка пред Него и тогава се срамувам и тогава си казвам, че не заслужавам да го обичам… Обич... О… бич. Не трябва да използвам тази дума. Правилната е аз Го любя.Винаги намира точните сравнения, точните отговори и аз едновременно му се възхищавам и ядосвам… Той е мъжът, който за две минути може да те изпрати от Ада в Рая и обратно. Или ако не е за две минути, то е от срещата ни до раздялата ни. Дали имам връзка с Него?! Не знам. Да, срещаме се от време на време. Дори вече не можем да го наречем „Догодина по същото време“. Помня срещи, които съм измолила и срещи, за които само едно „свирване“ е било нужно. Питам се кое харесвам повече, очакването до срещата или самата среща?!
Той има прекрасно чувство за хумор. Обича да се шегува с мен или поне така твърди. И на мен ми е приятно да ме докача.Само си го представям как се усмихва когато съм се вързала или как гледа в недоумение , ако не съм разбрала шегата. Предполагам дължи се на начина ни на общуване. Ние повече пишем, отколкото говорим. Не смея да ги нарека „ нашите нощи”, затова казвам ” моите вечери”. Та тези мои вечери вече 10 години ги очаквам още щом отворя очите си. Грабвам телефона и проверявам за пропуснато повикване, за непрочетен смс, за мигаща синя иконка на вайбър или непрочетен email, с надеждата да е от Него. И през деня милиони пъти правя опити да чуя гласа му, но само опити… Страхувам се, срамувам се и се моля Той да звънне пръв…
Той има прекрасен глас.Говори тихо, омайващо, възбуждащо. Представям си как съм се сгушила в него и той ми разказва своите истории, които винаги започват с „Навремето…” Затварям очи и се опитвам да го видя как ми говори. Чувам интонациите му и разбирам кога ми е ядосан, кога ми е сърдит, кога се радва да ме ”види”.
Той е честен и дипломатичен. Хвърля ужасно много енергия, за да запази честността си и да не обиди отсрещната страна.
Той не обича да му задават въпроси… Аз пък упорито търся отговори…
Той не изрича нещата направо… Аз продължавам да го човъркам…
Той не се разкрива, за да не покаже слабост… А аз искам веднъж да поплаче в ръцете ми…
Зная любимия му цвят, но никога не съм Го виждала как му стои...
Зная любимата му група, но никога не сме я слушали заедно….
Зная любимото му ястие, но никога не сме го приготвяли двамата…
Зная любимия му филм, но никога не сме го гледали заедно…
Помня първата му целувка… Трепереше… Не, не беше студено… После дълго аз треперех при спомена…
Той е нежен и груб…
Той е това и още много други неща…
...Кога съм се влюбила в Него ли?
От първия миг…
© Ива Колева Все права защищены