17 мая 2018 г., 20:26  

Спасовден 

  Проза
962 7 11
1 мин за четене

Така са се разпели тези петли в тъмното. Има още два - три часа до съминяло*.Збравил съм всичко(или така ми е по-удобно). Снощи събрах що имах буркани с винт. Сложих ги в една стара чанта. Отгоре метнах коженото яке,че влакът за Пещера беше в тъмно.

  На село пред оградата ме чака едно куче. Две седмици преди това погребаха стопанина му. Млад човек на четиредесет години. Красавица и умна. Гледа ме с огромните си топли очи. Още не оставил багажа си бъркам в сака. Давам остатъка от баничката,която купих на гарата в Пловдив.

     Камбаната в Козарско заби. Започнах  да отброявам. Един,два,три...Значи е празник! Спасовден.

    Моят Тати се казваше Спас. Един обикновен човек,но за мен Великан. Винаги се връщаше вкъщи уморен. Всеки път ми носеше илюстровани книжки с хан Аспарух,Крума страшнии,Симеон Велики.Четеше ми ги,а после заспиваше. Аз прегръщах огомният му гръб и мислено се зарекох някой ден да стана хан и да направя България велика... 

  После... После завърших история,ожених се,роди ми се детенце... 

      Тати почина в най-горещото лято на 2012 година. Мен пак ме нямаше там. До Огоста.Отиде си от този свят без да ме види и аз него.Затова на всеки Спасовден тук,на триста километра от родната земя на този ден. На Спасов ден вемам една стара кофа с вода и поливам вековният чинар отсреща. Говоря му:"Да шумиш дълго!Гласът ти вятърът да вземе!Да го изпрати на Север,на Север!При моят Тати да го изпрати! Че 

днес му е ден!Спасовден...

___________________

Посвещавам на моят Тати! Спас Харалампиев Спасов. И да знае, че аз , ще радичквам повече от  ония под язовиро! Оти са по малко!( И да помниш Сборо на село, кога дойде братовчед му на Радичков! И го гледаше се едно е Господ! А мене никой не вярваше! А сърцето ми беше готово...). Та така...

 

© Хари Спасов Все права защищены

*съминяло-изгрева,изгрев

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Албена!И ти ме развълнува дълбоко с коментара си!Благодаря!
  • Хари, прекрасно е!... Развълнува ме...И моят баща почина когато ме нямаше (само сестра ми беше при него).Но после се замислих, че сигурно му е било по-лесно, защото аз нямаше да искам да го пусна да си отиде...
  • Благодаря,Елица!Благодаря!
  • Споделил си една човешка болка, Хари. Съпреживях...
    Светла му памет на баща ти!
  • Сърдечно благодаря,Люси,Иван,Васе,Георги,Кети и Руми!Прегръщам Ви!
  • Съпреживях и почувствах, Хари!!! Кратко си го описал, а си казал толкова много! Прегръщам те!
  • Почувствах го издълбоко. И аз така тъгувам за баща си, беше ми най-добрият приятел....
  • Човешко... Силно...
  • Ех, тати! Много силно.
  • Много затрогващ разказ!
    Поздравления! Успех!
  • Тежко ти е, Хари и умееш да го предадеш на читателя...А твоя тати ще усети, как мислиш с обич за него. И аз не бях до моя като си отиде, нито до майка... Съдба, която не можем да променим.
Предложения
: ??:??