17 мая 2018 г., 20:26  

Спасовден

1.2K 7 11
1 мин за четене

Така са се разпели тези петли в тъмното. Има още два - три часа до съминяло*.Збравил съм всичко(или така ми е по-удобно). Снощи събрах що имах буркани с винт. Сложих ги в една стара чанта. Отгоре метнах коженото яке,че влакът за Пещера беше в тъмно.

  На село пред оградата ме чака едно куче. Две седмици преди това погребаха стопанина му. Млад човек на четиредесет години. Красавица и умна. Гледа ме с огромните си топли очи. Още не оставил багажа си бъркам в сака. Давам остатъка от баничката,която купих на гарата в Пловдив.

     Камбаната в Козарско заби. Започнах  да отброявам. Един,два,три...Значи е празник! Спасовден.

    Моят Тати се казваше Спас. Един обикновен човек,но за мен Великан. Винаги се връщаше вкъщи уморен. Всеки път ми носеше илюстровани книжки с хан Аспарух,Крума страшнии,Симеон Велики.Четеше ми ги,а после заспиваше. Аз прегръщах огомният му гръб и мислено се зарекох някой ден да стана хан и да направя България велика... 

  После... После завърших история,ожених се,роди ми се детенце... 

      Тати почина в най-горещото лято на 2012 година. Мен пак ме нямаше там. До Огоста.Отиде си от този свят без да ме види и аз него.Затова на всеки Спасовден тук,на триста километра от родната земя на този ден. На Спасов ден вемам една стара кофа с вода и поливам вековният чинар отсреща. Говоря му:"Да шумиш дълго!Гласът ти вятърът да вземе!Да го изпрати на Север,на Север!При моят Тати да го изпрати! Че 

днес му е ден!Спасовден...

___________________

Посвещавам на моят Тати! Спас Харалампиев Спасов. И да знае, че аз , ще радичквам повече от  ония под язовиро! Оти са по малко!( И да помниш Сборо на село, кога дойде братовчед му на Радичков! И го гледаше се едно е Господ! А мене никой не вярваше! А сърцето ми беше готово...). Та така...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

*съминяло-изгрева,изгрев

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Албена!И ти ме развълнува дълбоко с коментара си!Благодаря!
  • Хари, прекрасно е!... Развълнува ме...И моят баща почина когато ме нямаше (само сестра ми беше при него).Но после се замислих, че сигурно му е било по-лесно, защото аз нямаше да искам да го пусна да си отиде...
  • Благодаря,Елица!Благодаря!
  • Споделил си една човешка болка, Хари. Съпреживях...
    Светла му памет на баща ти!
  • Сърдечно благодаря,Люси,Иван,Васе,Георги,Кети и Руми!Прегръщам Ви!

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...