Така са се разпели тези петли в тъмното. Има още два - три часа до съминяло*.Збравил съм всичко(или така ми е по-удобно). Снощи събрах що имах буркани с винт. Сложих ги в една стара чанта. Отгоре метнах коженото яке,че влакът за Пещера беше в тъмно.
На село пред оградата ме чака едно куче. Две седмици преди това погребаха стопанина му. Млад човек на четиредесет години. Красавица и умна. Гледа ме с огромните си топли очи. Още не оставил багажа си бъркам в сака. Давам остатъка от баничката,която купих на гарата в Пловдив.
Камбаната в Козарско заби. Започнах да отброявам. Един,два,три...Значи е празник! Спасовден.
Моят Тати се казваше Спас. Един обикновен човек,но за мен Великан. Винаги се връщаше вкъщи уморен. Всеки път ми носеше илюстровани книжки с хан Аспарух,Крума страшнии,Симеон Велики.Четеше ми ги,а после заспиваше. Аз прегръщах огомният му гръб и мислено се зарекох някой ден да стана хан и да направя България велика...
После... После завърших история,ожених се,роди ми се детенце.. ...