Спиридон имаше уговорено интервю за работа като барман. Пристигна пред въпросното кафе секунди преди часа на срещата. Държеше в дясната си ръка листче с името на заведението. Погледна нагоре и видя, че е на правилното място, след което нервно прегъна хартийката и я прибра обратно в джоба на панталона си. Спиридон видимо беше силно напрегнат и притеснен. Провери набързо дъха, миризмата от подмишниците си, избърса потните си длани и реши, че е време да влезе в заведението. Там имаше среща с управителя на кафето г-н Далаверов.

Спиридон влезе плахо. Притеснението му нарасна още повече, когато видя на масата в ъгъла млад мъж с тъмни очила, скъп часовник, гривна, пръстени, дебел ланец, облечен небрежно тип „ромски предприемач” – силно прилепнал летен потник, разтягащ се в долната част на торса под напора на надутия стомах, шушлякови къси гащи. Това беше Златолюб Далаверов.

Спиридон се приближи до масата на „големеца” и тъкмо смяташе да каже нещо, когато Далаверов погледна към него:

Далаверов (сваляйки очилата си): Левашки? Спиридон Левашки?

Спиридон (с глупава усмивка): Ъ-ъ-ъ... Да... Спиридон Левашки... Ъ-ъ-ъ... Спиро... Ха-ха... Ако ви е по-лесно...

Далаверов (посочва отсрещния стол): Сядай!

Спиридон изпълни заповедта, понамествайки се 2-3 секунди.

Далаверов: Нещо за пиене искаш ли?

Спиридон: Ъ-ъ-ъ... Ами, един...

Далаверов (прекъсва го): Ясно, не си жаден. Тъй. Да не те бавя много. Малко залюпен ми се виждаш. Бил ли си зад бара?

Спиридон (пелтечейки): М-м-м... Е, да, да... Бил съм... И зад бара... И под бара... Ха-ха... Да, да, бил съм, бил съм...

Далаверов: Значи, работата тук не е лека. Смените са дълги, клиентите са важни хора. Не си мисли, че ще си развяваш байрака. (Кратка пауза) Гей ли си?

Спиридон: Ъ-ъ-ъ... Моля?                   

Далаверов: Обратен ли си, хомосексуалист?

Спиридон: Не, не... Хе-хе... Предпочитам жени, естествено!

Далаверов (недоверчиво): Предпочиташ или харесваш?

Спиридон: Харесвам! Много харесвам жени, обожавам мацки!

Далаверов (като закана): Аха... Мераклия значи... Тука донжуановци не ми трябват... Я си пипнал някоя от сервитьорките, я съм те утрепал... Разбрахме ли се?

Спиридон (утвърдително): Да, да! Никакви донжуановци, никакви сервитьорки!

Далаверов: Кога си готов да почнеш работа?

Спиридон (предпазлива усмивка): Ами, още от другата седмица мога да поч...

Далаверов (не го оставя да довърши): Идваш утре, че момчето, дето е на бара, е в болница нещо.

Спиридон (съчуствайки): Тц, тц, лоша работа, той този грип това лято много хора повали.

Далаверов: Не, то неговото не от грип. Онази вечер не му излезе оборота и после като се е прибирал, се препънал по стълбите пред тях.

Спиридон: („загрявайки”, лек изкуствен смях) Ъ-ъ-ъ... И... Навехнал ли е нещо, какво му е?

В същия момент телефонът на Далаверов прозвъня. Бизнесменът реши да стане от масата, като надигайки се, отговори на въпроса на Спиридон.

Далаверов: Две счупени ребра, извадено рамо и няколко липсващи зъба. Абе ше са опрай. Ало, Гец, кажи ве.

Далаверов се отдалечи на няколко метра от масата, където с гръб към нея довърши телефонния си разговор. Спиридон, сепнат, не мислеше да остава и секунда повече на това „интервю”. Надигна се бавно от стола си и тихо-тихо се изниза от кафето.

Далаверов приключи разговора и се върна на масата, но от Левашки нямаше и следа. Седна на стола, сложи тъмните си очила и заключи мъдро:

Далаверов: На тоз народ не му се бачка, а после хленчи, че нямал пари... Ама без бачкане на става...

После поръча на сервитьорката да му донесе още едно кафе.