Спиридон имаше уговорено интервю за работа като барман. Пристигна пред въпросното кафе секунди преди часа на срещата. Държеше в дясната си ръка листче с името на заведението. Погледна нагоре и видя, че е на правилното място, след което нервно прегъна хартийката и я прибра обратно в джоба на панталона си. Спиридон видимо беше силно напрегнат и притеснен. Провери набързо дъха, миризмата от подмишниците си, избърса потните си длани и реши, че е време да влезе в заведението. Там имаше среща с управителя на кафето г-н Далаверов.
Спиридон влезе плахо. Притеснението му нарасна още повече, когато видя на масата в ъгъла млад мъж с тъмни очила, скъп часовник, гривна, пръстени, дебел ланец, облечен небрежно тип „ромски предприемач” – силно прилепнал летен потник, разтягащ се в долната част на торса под напора на надутия стомах, шушлякови къси гащи. Това беше Златолюб Далаверов.
Спиридон се приближи до масата на „големеца” и тъкмо смяташе да каже нещо, когато Далаверов погледна към него:
Далаверов ...