4 июн. 2020 г., 02:10

Споделено с приятел! 

  Проза » Рассказы
1438 4 18
3 мин за четене
Днес синът ми имаше изпит. Дистанционно ! Заради коронавируса и карантината !
А сега, свири на пианото песни от Йосиф Цанков !...
Не зная къде е намерил сборника, затрупан между купища други партитури с ноти! Преди много години бях го купила …( беше толкова отдавно, сякаш в друг мой живот)!
„ Сборник с песни за пиано и глас „ на Йосиф Цанков ! Бяха с общо заглавие „ Песен моя, обич моя„…
Сега ги слушам ! Бях забравила романтиката им. Същите тези песни, в изпълнение на пианото у дома! В изпълнение на сина ми, който е толкова делече от нази епоха…
Приятните мелодии и красивите им акорди се разливат като водата, или като пушек, дим ! Излизат от пианото и изпълват целия апартамент ! Промъкват се дори навън , на улицата, и пълзят по тротоара ! Минаващите макар и рядко хора (заради забраната да се движиш из града без разрешение от кметството) забавят крачките си . Когато доближат прозорците ни , обръщат глава към тях , в посока на звука и от приятните мелодии ..
.Няма текст ! Думите звучат в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Все права защищены

Предложения
: ??:??