4.06.2020 г., 2:10 ч.

Споделено с приятел! 

  Проза » Разкази
1119 4 18
3 мин за четене

Днес синът ми имаше изпит.  Дистанционно ! Заради коронавируса и карантината !

А сега,  свири на пианото песни от Йосиф Цанков !...

 Не зная къде е намерил сборника, затрупан между купища други партитури с ноти! Преди много години  бях  го купила …( беше толкова отдавно, сякаш в друг мой  живот)!    

                „ Сборник с песни за пиано и глас „  на Йосиф Цанков ! Бяха с общо заглавие  „ Песен моя, обич моя„…

 Сега ги слушам ! Бях забравила романтиката им. Същите тези песни, в  изпълнение  на пианото у дома!  В изпълнение на сина ми, който е толкова делече от нази епоха…

   Приятните   мелодии и красивите им  акорди се разливат като водата, или като пушек, дим !  Излизат от пианото  и изпълват целия апартамент ! Промъкват се дори навън , на улицата,  и  пълзят по тротоара ! Минаващите макар и рядко хора (заради забраната да се движиш из града без разрешение от кметството) забавят крачките си .   Когато доближат прозорците ни , обръщат глава към тях , в посока на звука и от приятните мелодии ..

.Няма текст !  Думите звучат в главата ми,  в  мен! Редят се една след друга...идват сами, подреждат се без да ги търся и чакам...идват неочаквано , бързо, с мелодията. 

Заедно!

 

Ха,  минаващият до прозореца ни човек  се спъна в нещо.!  Може би в текста на песента,чиито  думи той  не чува! Само залитна и разпери ръце, като че ли облачето от песента  която пеех на ум , го спаси да не падне . Разпери ръце, погледна към прозореца  ни,  откъдето излиташе музиката и се усмихна!  Той дори и да чуваше думите,  надали щеше да  ги разбере . „ Облаци дъждовни, вий сте като мен сами, скитници сиротни...„  

Аз зная и помня тези песни! Пееха ги някога моите родители…

" Плувате в безкрая мамени от вечността, с някаква омая в свойта самота ." Никой от преминаващите не би разбрал текста, ако  го чуваше. 

За живущите тук, този  език  е  непонятен

 . Неразбираем! Чужд  ! Но  слушат музиката! Не са им нужни думи. Думите на сърцето са общи! Те нямат нужда от превод! Минувачите забавят стъпките си с усмивка . На някои от тях, тя се появява на устните им веднага, след 

първите близко чути  звуци! 

На други, по късно! Но винаги се появява усмивката!

 И отминават! Все така с нея , с усмивка !  В забавен ритъм на крачките си...

   Зная ! Този музикален  миг ще се задържи в някои от тях ! В душите им .  За други, ще бъди за малко ! Като минутна красота , която ще се стопи след завоя ! 

Усмивката се сля с аплодисменти! 

Зад ъгъла на сградата!  Там, докъдето се чуваше и пианото, може би…

Не, ръкоплясканията не бяха  за музиката или за изпълнението на пианиста...Бяха за лекарите или ...за мъртвите? ! Жертвите на Коронавируса! 

До  днес са вече...28 833 човека..

На тихия фронт…без фронтова линия!

Но ако  тази  усмивка остане през целия ден ? 

 А ако остане и след днес ? 

И  далече след днес ?  

Ще има и утре и след утре ...нали? 

Ще има и Утре!

                            Споделям !

                                    С надежда!

 

Бордо

01.06.2020

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Доче! За надникването и съпреживяването с мен!
  • Съпреживях с носталгия...
  • Бени, благодаря ти! Бог да пази всички, а ние себе си- повече!
    С обич!
  • Прекрасно е, Руми! Поздрави на теб и пианиста! Бог да ни опази всички живи и здрави! Прегръщам ви!
  • Благодаря ти, Иржи! Благодаря ти, Приятел!
  • Снощи прочетох разказа ти, Руми, но беше късно и оставих за днес да напиша коментар.Сега отново е късно, но вече няма да отложа, защото все още живея с удоволствието от прочетеното...Почувствах музиката, сякаш сега чувам изпълнението, при това на толкова позната песен, която съм пяла...В това трудно време,което преживяваме, музиката се използваше и като развлечение, удоволствие и като награда ! Има страхотно въздействие! Адмирации!
  • Аз благодаря, Лиде! За посещението ти и отделеното време! Бог да е с всички нас!
  • Благодаря за надеждата и удоволствието от прочита!
  • Да, мигът е по- кратък от минутата Вале, така е, но за някои от нас той остава цяла вечност! Прекрасен ден ти пожелавам! С благодарност!
  • Зная! Този музикален миг ще се задържи в някои от тях! В душите им. За други, ще бъди за малко! Като минутна красота, която ще се стопи след завоя!
  • Младене, Фидел Кастро си поглажда брадата, но си представя че глади до себе си жената ( в случая Йорданка Христова)! Еееех, асоциации...Благодаря ти, че ме накара да се усмихна, Младене! А за коментара и пожеланията ти- те прегръщам!
  • Марго, изненада ме с присъствието си и коментара ! Благодаря ти! Всички знаем, че думите ти са верни, но трябва ли да живеем в страх? Все нещо трябваше да ни разтърси, за да осъзнаем гениалността на глупостта си като същества на тази Планета! Приеми прегръдката ми, за кураж!
  • Най-напред честито на Ангел, Руми! Много се радвам, че в тези тежки условия, когато се работи дистанционно е успял да се справи и да положи изпита си. Не се и съмнявам - с отличен успех! Поздрави го специално от мен.
    А ти, ти си успяла да предадеш нещо толкова съкровено - как една стара, но толкова романтична песен:

    https://www.youtube.com/watch?v=2a-zCwLRkiE

    може да възвърне у човека жаждата за живот и да накара минувачите поне за миг да се почувстват щастливи. Йосиф Цанков е един голям български естраден композитор. Неговите песни няма да бъдат забравени, докато ги слушаме и ти го доказваш с прекрасния си текст. Сякаш виждам как Фидел Кастро, който беше голям поклонник на певицата Йорданка Христова да слуша песента и доволен да поглажда дългата си брада, усмихвайки се под мустак.

    Да е прекрасен и благословен денят ти!
  • Благодаря , Иван Митов ! Те, спомените...добре е че ги има! Означават , че човек е вършил нещо!
    Стойчо, винаги намираш най- точните думи за да подадеш ръка! Благодаря за отбиването тук! Благодаря Ви за коментарите и за „ любими“!
  • Ще има. Ще има и предизвикателства! По-големи дори от това, което спря живота за няколко месеца! Поздрави!
  • Прекрасно!Много лиризъм блика от мелодията на текста!
    Музиката е изкуството, което няма необходимост от слово,за да бъде приета сърдечно!
    Поздравления, Румяна!
  • Прекрасно!Много лиризъм блика от мелодията на текста!
    Музиката е изкуството, което няма необходимост от слово,за да бъде приета сърдечно!
    Поздравления, Румяна!
  • Много вълнуващ разказ. Музиката на Йосиф Цанков. Имаше ги на грамофонни плочи. Много е хубава. Бях отишъл в София... Намерих плочата в ЦУМ. .. Върна ме към миналото с този разказ. Поздрав за удоволствието от прочита.
Предложения
: ??:??