Споделено с приятел!
Днес синът ми имаше изпит. Дистанционно ! Заради коронавируса и карантината !
А сега, свири на пианото песни от Йосиф Цанков !...
Не зная къде е намерил сборника, затрупан между купища други партитури с ноти! Преди много години бях го купила …( беше толкова отдавно, сякаш в друг мой живот)!
„ Сборник с песни за пиано и глас „ на Йосиф Цанков ! Бяха с общо заглавие „ Песен моя, обич моя„…
Сега ги слушам ! Бях забравила романтиката им. Същите тези песни, в изпълнение на пианото у дома! В изпълнение на сина ми, който е толкова делече от нази епоха…
Приятните мелодии и красивите им акорди се разливат като водата, или като пушек, дим ! Излизат от пианото и изпълват целия апартамент ! Промъкват се дори навън , на улицата, и пълзят по тротоара ! Минаващите макар и рядко хора (заради забраната да се движиш из града без разрешение от кметството) забавят крачките си . Когато доближат прозорците ни , обръщат глава към тях , в посока на звука и от приятните мелодии ..
.Няма текст ! Думите звучат в главата ми, в мен! Редят се една след друга...идват сами, подреждат се без да ги търся и чакам...идват неочаквано , бързо, с мелодията.
Заедно!
Ха, минаващият до прозореца ни човек се спъна в нещо.! Може би в текста на песента,чиито думи той не чува! Само залитна и разпери ръце, като че ли облачето от песента която пеех на ум , го спаси да не падне . Разпери ръце, погледна към прозореца ни, откъдето излиташе музиката и се усмихна! Той дори и да чуваше думите, надали щеше да ги разбере . „ Облаци дъждовни, вий сте като мен сами, скитници сиротни...„
Аз зная и помня тези песни! Пееха ги някога моите родители…
" Плувате в безкрая мамени от вечността, с някаква омая в свойта самота ." Никой от преминаващите не би разбрал текста, ако го чуваше.
За живущите тук, този език е непонятен
. Неразбираем! Чужд ! Но слушат музиката! Не са им нужни думи. Думите на сърцето са общи! Те нямат нужда от превод! Минувачите забавят стъпките си с усмивка . На някои от тях, тя се появява на устните им веднага, след
първите близко чути звуци!
На други, по късно! Но винаги се появява усмивката!
И отминават! Все така с нея , с усмивка ! В забавен ритъм на крачките си...
Зная ! Този музикален миг ще се задържи в някои от тях ! В душите им . За други, ще бъди за малко ! Като минутна красота , която ще се стопи след завоя !
Усмивката се сля с аплодисменти!
Зад ъгъла на сградата! Там, докъдето се чуваше и пианото, може би…
Не, ръкоплясканията не бяха за музиката или за изпълнението на пианиста...Бяха за лекарите или ...за мъртвите? ! Жертвите на Коронавируса!
До днес са вече...28 833 човека..
На тихия фронт…без фронтова линия!
Но ако тази усмивка остане през целия ден ?
А ако остане и след днес ?
И далече след днес ?
Ще има и утре и след утре ...нали?
Ще има и Утре!
Споделям !
С надежда!
Бордо
01.06.2020
© Румяна Друмева All rights reserved.
