8 нояб. 2009 г., 01:01

Спомен за оставените.

872 0 0
1 мин за четене

  Когато се събудих, видях бележка на нощното шкафче. На нея пишеше: „Ако четеш това, значи съм заминала. Никога повече няма да ме видиш. За твоята безопасност е най-добре да не се опитваш да разбереш къде са ме изпратили. Чао!”

  Обърнах се... Да, тя не беше там. Но защо това се случва на мен? Вчера ние се радвахме на революцията, която бавно премахваше политическата напаст. А сега... А сега ми я отнеха. Тези ненормалници. Те ще направят всичко, за да спрат революцията ни. И понеже тя беше всичко, което имах, те я взеха. Трябваше да го очаквам като основател на нашето движение и направих всичко възможно, за да живея сигурно. Но изглежда е имало още неща, които е трябвало да направя.

  Станах и погледнах през прозореца. Благодаря ти, господи! Бунтовниците бяха добре. Напредвахме. И аз ще им помогна! Ще я намеря!

  Организирахме се. Щеше да има голяма битка. Бяхме близо до кметството. Сърцето на „Наблюдателите”. Ако го превземем, ще победим.

  След часове на битка ние успяхме да влезем. Много умряха, много ще умрат, но ние сме повече и имаме волята. Изведнъж: странна светлина. И се събудих тук. Видях я и тя ме видя. Каза ми: „Не трябваше да тръгваш да ме търсиш.” Това бяха последните ù думи, после я наръгаха с нож. Аз бях облечен с облеклото на ‘Наблюдаваните’ граждани. Революцията беше спряла и пазачите бяха повече.

  И сега седя тук и ви казвам истината, защото нямам избор. Защото вие, „Наблюдателите”, сте най-великата нация на света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...