Jigsaw
20 результатов
Виж, Миле, аз съм безпощадно възмутен от ситуацията. Значи, казвам ти, от скоро съм в тая София и хич не съм доволен! Слушай сега какво ще ти разкажа. Една вечер, началото на септември, края на хубавото, топло лято, си хващам аз влака към Плевен. Викам си, я да върна старите времена назад и да си вз ...
532
2
Внимателно и тихо отвори вратата на студената стая. Глух прах облъхна лицето му. Тихо изскърца вратата, а тъмнината стоеше все така непрогледна. От студ отиде в студ. Тръгна, а стъпките му бяха меки по наслоения прах. Стигна стола. Кожения стол. Пипна го, ръцете му се вледениха. Хвана го здраво и го ...
500
Ако не искаш да живееш, защо се мъчиш? Отиди, купи си земя, вземи си лопата, отиди си на земята. Изкопай си гроба, върни се, скови си ковчега, изкъпи се, облечи се в най-хубавите си дрехи, постели си в ковчега, вземи си нещо за отвъдното. Положи си ковчега в гроба, легни си, завий се, наяж се, излез ...
672
Изпуснатият шанс
Как губим света
Може би нищо не се знае. Хората са странни същества. Бавно учат и съжаляват. Трудно преодоляват. Опитът идва изневиделица. Светът е труден. Мнения без граници, мисли разпуснати. Нека структурираме.
Да започнем от една приятна история. Проста, банална, но хубава в същ ...
Как губим света
Може би нищо не се знае. Хората са странни същества. Бавно учат и съжаляват. Трудно преодоляват. Опитът идва изневиделица. Светът е труден. Мнения без граници, мисли разпуснати. Нека структурираме.
Да започнем от една приятна история. Проста, банална, но хубава в същ ...
1822
5
"В едно - не твое време - да бъдеш, който си"
Едуард Къмингс
"Близо пет хиляди души се бяха наредили на опашка пред магазина. Те представляваха една щастива тълпа от засмени лица. Те бяха новото поколение, чакащо стари стоки. Магазинът беше хранителен и отваряше врати за първи път в града. Намаления ...
Едуард Къмингс
"Близо пет хиляди души се бяха наредили на опашка пред магазина. Те представляваха една щастива тълпа от засмени лица. Те бяха новото поколение, чакащо стари стоки. Магазинът беше хранителен и отваряше врати за първи път в града. Намаления ...
640
2
Любовта те удря като с камък,
появи ли се, сърцето го обзема пламък,
но не винаги е тя щастлива,
а понякога ти вдига олелия.
И тъй, ти влюбил се в таз' ирационалност, ...
появи ли се, сърцето го обзема пламък,
но не винаги е тя щастлива,
а понякога ти вдига олелия.
И тъй, ти влюбил се в таз' ирационалност, ...
526
1
Преди много години, в едни далечни земи, имало един човек. Той през целия си живот бил много добър и трудолюбив. Вършел всичко за семейството си и за другите около него. Имал добра жена, която също му помагала по време на трудност, и две дъщери, които той много обичал.
Въпреки че не били много богат ...
Въпреки че не били много богат ...
1885
Моят утрешен ден. За мен той е нещо пълно с вълнения и бавно прокарваща пипала странна загадъчност. Не знам какво ще ми се случи утре. Може да умра, да живея, да се радвам, да скърбя, но каквото и да е, аз няма да знам. Но най-много се притеснявам заради злото, което идва с всеки утрешен ден.
Живеем ...
Живеем ...
6045
Колкото и късмет и щастие да има един човек, ако не може да ги използва, той не би им се радвал.
805
Тя е красива.
Всички ме гледат и ми завиждат, когато ходя с нея по улицата. Жените я гледат с притеснение, мъжете със страст.
Тя те кара да искаш да я изядеш, да искаш да вкусиш от крехката ѝ, бронзова плът. Да опитваш от нея и, хапка по хапка, да я разкъсваш от любов.
Тя те кара да се омайваш от ар ...
Всички ме гледат и ми завиждат, когато ходя с нея по улицата. Жените я гледат с притеснение, мъжете със страст.
Тя те кара да искаш да я изядеш, да искаш да вкусиш от крехката ѝ, бронзова плът. Да опитваш от нея и, хапка по хапка, да я разкъсваш от любов.
Тя те кара да се омайваш от ар ...
1065
7
Виждайки този фарс, Зевс, който все още беше леко махмурлия, реши да поговори с Хера по един съдбоносен въпрос. Стана от левиатора, огледа се и взе един лимон. Концентрира се, мислейки: ”'Начи, как беше? Аха! От чакра в чакра. Въздух. От чакра в чакра. Въздух.” Прицели се. Вдигна ръка. И сплеска лим ...
1834
- Простак! Джебчия с джебчия!
Това бяха думите ѝ, преди да се затича след него с бойния си бастун. Казваше се Коца и беше бабичка на около 70 години. Беше обула галоши и едни дънки тип две за левче. Беше облякла прокъсано палтенце с кръпки, видимо проядено от молци. Имаше огромни очила пети диоптър, ...
Това бяха думите ѝ, преди да се затича след него с бойния си бастун. Казваше се Коца и беше бабичка на около 70 години. Беше обула галоши и едни дънки тип две за левче. Беше облякла прокъсано палтенце с кръпки, видимо проядено от молци. Имаше огромни очила пети диоптър, ...
801
1
Една усмивка леко иронична.
Слънцето меко галеше с лъчите си покривите на къщите. Беше ранна лятна утрин и всичко беше толкова красиво. Две влюбени врабчета малко по малко си свиваха гнездо на клона на едно дърво. Пчелите събираха прашеца от тъй хубавите ароматни рози в двора на една малка, бяла къщ ...
Слънцето меко галеше с лъчите си покривите на къщите. Беше ранна лятна утрин и всичко беше толкова красиво. Две влюбени врабчета малко по малко си свиваха гнездо на клона на едно дърво. Пчелите събираха прашеца от тъй хубавите ароматни рози в двора на една малка, бяла къщ ...
797
Пешо беше добър човек. Той редовно ходеше на църква и живееше с майка си. Беше на 10 години, неженен. Но скоро щеше да дойде голям обрат в живота му. Той за първи път щеше да пие. И то с майка си.
Беше 14 януари, и докато пи сутрешния си чай с родителницата си, тя му каза, че трябва да отпразнуват 1 ...
Беше 14 януари, и докато пи сутрешния си чай с родителницата си, тя му каза, че трябва да отпразнуват 1 ...
792
Беше 2500 година. Годината на битката за Алфа. Боят беше в началото си и двете флотилии космически кораби бяха на бойното поле. Това щеше да бъде първата от много битки и понеже Парис, както винаги, искаше да я направи интересна, реши да се бие с някого като за облог сложи хубавата Елена. Естествено ...
1593
2
Беше началото на лятото и края на учебната година. Денят беше мрачен и дъждовен, но въпреки всичко аз отпътувах към Пловдив. Към едно интересно и незабравимо място.
Тръгнах с влака от Плевенската гара. Първо щях да мина през София, а от там да хвана влака до Пловдив. Първата част от пътя, тази до на ...
Тръгнах с влака от Плевенската гара. Първо щях да мина през София, а от там да хвана влака до Пловдив. Първата част от пътя, тази до на ...
892
- Здрасти! - казах.
- Какво ? Ти нещо викаш ли ми. бе ?!
- Не, не просто те поздравявах.
- Къв' си ти, че да ме поздравяваш?
Замълчах си. Бях се уплашил. Той ме удари в стомаха. Направи го пак и пак, и пак. Паднах. Видях бледия му силует. Той се отдалечаваше. После припаднах. ...
- Какво ? Ти нещо викаш ли ми. бе ?!
- Не, не просто те поздравявах.
- Къв' си ти, че да ме поздравяваш?
Замълчах си. Бях се уплашил. Той ме удари в стомаха. Направи го пак и пак, и пак. Паднах. Видях бледия му силует. Той се отдалечаваше. После припаднах. ...
527
Когато се събудих, видях бележка на нощното шкафче. На нея пишеше: „Ако четеш това, значи съм заминала. Никога повече няма да ме видиш. За твоята безопасност е най-добре да не се опитваш да разбереш къде са ме изпратили. Чао!”
Обърнах се... Да, тя не беше там. Но защо това се случва на мен? Вчера ни ...
Обърнах се... Да, тя не беше там. Но защо това се случва на мен? Вчера ни ...
619
Студена, зимна утрин. По улиците на Плевен имаше доста хора, все пак беше събота. Вървях си аз по Старата главна и гледам хора, деца, продавачи, биячи, пиячи излезли през този зимен ден прохладен.
Отляво - продавачка, суети се, опитва се да нагласи "Версаче" рокля на манекена. Не успява. Все не ù ха ...
Отляво - продавачка, суети се, опитва се да нагласи "Версаче" рокля на манекена. Не успява. Все не ù ха ...
820
2
Книгата - история на човека.
Ключът е реликва за всяко семейство, той се предава от поколение на поколение, а тайната е нещо, което се пази от ключа, и хората винаги са си поставяли за цел, да я разкрият. В стихотворението си "Потомка", Е. Багряна е описала лирическия си герой като човек без история ...
Ключът е реликва за всяко семейство, той се предава от поколение на поколение, а тайната е нещо, което се пази от ключа, и хората винаги са си поставяли за цел, да я разкрият. В стихотворението си "Потомка", Е. Багряна е описала лирическия си герой като човек без история ...
4074
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
