Ето, че дойде време да разкажа за третото важно нещо в живота ми в Т., освен училището и акордеона. Това бяха книгите. Пред мен се разкриваше ден след ден прекрасният им свят. Този прозорец към света, живота, приключенията ми носеше много прекрасни мигове на наслада и вълнение. Най-желан подарък за всеки мой празник ми беше хубавата книга. С много нетърпение навлизах в преживяванията на

Том Сойер и Хъкълбери Фин, възхищавах се на подводния свят  в  романа на Жул Верн "Капитан Немо", съчувствах на Реми от "Без дом", страдах заедно с чичо Том

от "Чичо Томовата колиба"! Не се стремя да изброя всички прекрасни детски книги, които ми станаха като близки приятели. Нямах нужда от приятели, забравях целия свят, живеех с живота на героите от "Последният мохикан", "Островът на съкровищата", "Децата на капитан Грант",  "Квартеронката", "Конникът без глава"... С най-голямо удоволствие четях и препрочитах  "Под игото" - Бях запаметила много сцени и епизоди, особено представлението и изпита. Освен тези книги бих споменала много детски и не толкова детски руски книги като "Млада гвардия" и "Повест за истинския човек". Препрочитах ги по много пъти.

     В тъмните и студени зимни вечери в  топлата стая седяхме  и слушахме радио-театър. Даваха интересни пиеси. Слушах и си мечтаех за това колко хубаво би било, ако на стената срещу мен  аз виждах всичко, което се играе в пиесата.  Мислех, че това е невъзможно, но се оказа, че тази ми мечта се сбъдна! Появи се след години телевизията и вече театърът и киното влязоха в домовете ни, за да ни носят наслада и радост.