8 июн. 2007 г., 10:24

Среднощен писък 

  Проза
1031 0 20
1 мин за четене
Среднощен писък
В късния вечерен час седя сама у дома. Изведнъж тишината бе раздрана от женски писък, а после чух и груби мъжки гласове. Изтръпнах. Загасих лампата и погледнах през прозореца. Момичето продължаваше истерично да пищи, но понеже уличката ни е тъмна, не разбирах какво точно става. Отворих прозореца и извиках: „Момиче, имаш ли нужда от помощ?" Групата на улицата започна гръмогласно да се смее, а един младеж грубо се провикна: „Ей, от тези бабишкери не може да се понатиснем, бе, само слухтят и кошмари им се привиждат. Много криминалета гледаш, бабет, айде, чупката оттам!" Момичето до него грозно се изкиска и компанията затича надолу по улицата, крещейки неистово.
Затворих прозореца и се свих виновно във фотьойла. Може би не трябваше да се обаждам? Май наистина заприличвам на бабичка, а с моите 30 дори и майка не мога да им бъда.
Скоро след случката поканих колегите си на рождения си ден. Танци, глъчка, веселба. По едно време навън някой запищя и извика за помощ. „Я увеличете ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Все права защищены

Предложения
: ??:??