Среднощен писък
Среднощен писък
В късния вечерен час седя сама у дома. Изведнъж тишината бе раздрана от женски писък, а после чух и груби мъжки гласове. Изтръпнах. Загасих лампата и погледнах през прозореца. Момичето продължаваше истерично да пищи, но понеже уличката ни е тъмна, не разбирах какво точно става. Отворих прозореца и извиках: „Момиче, имаш ли нужда от помощ?" Групата на улицата започна гръмогласно да се смее, а един младеж грубо се провикна: „Ей, от тези бабишкери не може да се понатиснем, бе, само слухтят и кошмари им се привиждат. Много криминалета гледаш, бабет, айде, чупката оттам!" Момичето до него грозно се изкиска и компанията затича надолу по улицата, крещейки неистово.
Затворих прозореца и се свих виновно във фотьойла. Може би не трябваше да се обаждам? Май наистина заприличвам на бабичка, а с моите 30 дори и майка не мога да им бъда.
Скоро след случката поканих колегите си на рождения си ден. Танци, глъчка, веселба. По едно време навън някой запищя и извика за помощ. „Я увеличете музиката, нали ги знаете днешните младежи какви са необуздани и шумни" - обясних спокойно. После им разказах за компанията, която ме обяви за „бабишкера".
На другия ден разбрах, че съвсем наблизо до нашия блок, в храстите на кварталната градинка, е било убито момиче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
