2 июл. 2007 г., 09:13
Среща
3 мин за четене
Среща
Уж се оженихме по любов, уж всичко ни беше наред и какво стана, просто нямам идея. Когато детето навърши годинка и някак всичко тръгна назад. Аз имах чувството, че затъпявам от това висене вкъщи. Мъжът ми започна да не ме забелязва, да закъснява, а аз да го ревнувам. Играел карти с приятели. Да бе! „Защо не играете у нас? Сама съм с детето и ми е скучно." От една седмица се прибираше навреме от работа и с един приятел играеха табла до никое време. Какво като си беше у дома, пак не ме забелязваше. Усещах, че полудявам. Не бях си мечтала за такъв живот.
Една вечер приспах детето, взех си цигарите и излязох. Отидох в градинката зад блока. Намерих най-неосветената пейка и седнах. Чудех се какво да правя. Да се разведа ли, да се върна ли, при нашите ли да отида? Заплаках. Поплаках си хубаво и запалих цигара. Изведнъж пред мен изскочи един мъж и ми вика:
- - Сега ще те убия!
Без дори да го поглеждам, му казах:
- - Добре!
Той се стъписа и повиши тон:
- - Ще те изнасиля! Ще те замъкна отсреща в храстите и ще те изнасиля!
- - Добре, прави каквото искаш, все ми е едно.
- - Ти луда ли си?! Какви ги говориш?
- - Ами сигурно съм луда. Какво може да прави сама жена посред нощ в най-тъмната част на градинката? Може би исках да се самоубия, но ме е страх. Ти идваш и ми помагаш. Ако ми се живееше, нямаше да вися тук. Просто си имам проблеми и не мога да ги реша.
- - И аз. - той седна до мен. Запалихме по цигара и той ми разказа за жена си, която много обича и още по-силно ревнува.
- - Ти си луд, а не аз. Можеше да ме убиеш и да лежиш в затвора. Да съсипеш и твоя и нейния живот. Обичаш ли я?
- - Да!
- - А тя тебе?
- - Мисля, че да.
- - Тая ревност ще те довърши. Я се прибери и й кажи, че я обичаш. От разказа ти разбирам, че ревността ти е безпочвена.
- - Така ли мислиш?
- - Не, убедена съм. Ей, докато се ожениме, ни носите на ръце, а после само ни тровите нервите. Как го правите това?
- - Вярно, че я изтормозих.
- - Изчезни и й се извини на колене, докато не те е зарязала или като мен горката виси някъде и реве.
- - Леле, ако знаеш как се радвам, че те срещнах. Благодаря ти, имах нужда с някой да поговоря. С майка не мога, да не я тревожа, с приятелите ме е срам да обсъждам семейните си проблеми. Нали съм ерген, а тя е разведена с дете. Знам какво ще ми кажат. „Зарежи я, какво ти пука!" Тя и майка не беше съгласна, но аз я обичам до болка... Знаеш ли, аз ще тръгвам, а ти какво ще правиш?
- - Ще се прибирам.
- - Искаш ли утре да се видиме?!
- - Не знам.
- - Айде да пием по едно след работа за запознанството...
- - По-шашаво запознанство да си чувал някога?
- - Искаш ли? Моля те, хайде да се видиме! Искам да те почерпя. Ти много ми помогна. Та аз ти споделих целия си живот.
- - Добре!
Определихме си среща на другия ден. Точно в шест стоях в работата и мислех да отида ли на срещата или не. Преди да се разделим, той ме държеше за ръцете и така ме гледаше в очите... В този момент трябваше да си укрепим семействата, а не да разваляме две... Досега се чудя какво ли щеше да стане... ако бях отишла.
© Светлана Лажова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Честит празник на буквите Доре, които ни събраха тук!!!
-
(може би) само калпави неща, Лажова. Но... това винаги че остане тайна. И по-добре, мисля си... 'Ма... кой знае?!
Честит празник на буквите! -
Разкрита съм! И то от тези, със синя кръв. Не, не съм левскарка. Иди, благодаря ти!!!
-
Мери, тогава пък и аз те обичкам!!!
-
Обичкам те, Светланка! Какво ли е с едно кафе... каквото без едно.
-
Вили, благодаря ти за стихчето!!! Представи си какви са ми приятелките, като ме знаете мене какво съм зло. В едно заведение ни сервираше лично управителя и ни черпеше, познай защо. В една дискотека в провинциален град персонала каза, че ще работи докато кажеме ние. Стояха и ни гледаха как се веселим. Много танцувахме и не се сетих за шапката. Та представяш ли си ако се съберем тези сладури дето сме тука какво чудо ще стане. Най-малкото ще ни дават по новините. Тука има такива личности...страх ме е да мисля...
-
Права си за коментариите! Даже съжалявам, че не си "провеждаме литературни четения, на задължително да записваме коментариите на касетофон! Ще стават цели представления, а един от нас може и да минава с шапка по околните маси!
Знаете ли как ще дръпнем нагоре оборота на заведението в тези часове! Само трябва да се разчуе! Безплатно ще ни хранят и ... поят!
А за другото, за това да те "боляла главата от много ..." ще ти подаря част от едно стихче, написано от познавач на материала
"Тъй бързо отминават в живота наш'те дни
и ний без много разум прибавяме злини.
Щастието скъпо пилеем ний без свян -
тоз' толкоз рядък бисер в живота океан.
Но има на света едно прекрасно нещо -
това е любовта в сърцето ни горещо!
Тъй често в любовта раняват ни без жал,
но всичко на света за нея аз бих дал.
Когато в сетен час Смъртта ще ме погали
да кажа - любих аз. За нищо аз не жаля!
И нека в Любовта раняват ни без жал -
аз всичко на света за нея пак бих дал!"
Алфред де Мюсе
За теб и всички, които се отбиват при теб "на весела седянка"! Защо да не направиш "Клуб на Светлана и Ко"? -
Ели, понякога коментарите са по-готини от самия разказ, мила!!! Благодаря ти, Вили, нека ме боли!!! Много си права, Стами!!!
-
Интересен разказ Светле,хем те усмихва ,хем те кара да се замислиш наистина!!!Всъщност каквото ни е писано ще ни мине през главата ,от съдбата си неможем да избягаме,но все пак можем да се опитаме да променим някои неща в живота си!!!
Поздравче!!! -
Когато пускаш такива рубрики - не разчитай, че ще ти пуснат и илюстрациите тук!
А сега сериозно - за второто просто се огледай около теб (разговарящите се изключвали винаги по подразбиране, нали така! )!!! И съм съгласен, че всяка жена искрено би повторила думите ти - искам да бъда обичана! Преди време бях вкарал доказателсто за това, какво мисля, с една миниатюра "За какво се раждат жените":
Жените се раждат на света
само за две свидни неща -
някъде, някой тях да обикне
и да изпитат сами Любовта!
И също така често пожелавам "Пожелавам ти да познаеш"! То бе преди много, много години, но ми казват, че звучало някак си много, много ... вечно! Ако имаш време - прочети го! Пожелавам ти го и на теб! Нищо, че може би вече ти се е случвало! От много глава не боляло! -
Не само разказчето е интересно, но и коментарите под него. За втори път влизам.
-
Анетче, много благодаря!!! Г-н Адамов, повдигате ми самочувствието, мерси, за което!!!
-
Ангар, добре, че прочетох това...Бях ти бясна, ако ми беше пред очите, незнам какво щях да направя с теб. Не искам да се караме, но нещо с теб флирта не ни се получава. Хайде да опитаме отново!!! Съгласен?!
-
ааааааааааа г-жо Лажова ... карате ме да настръхвам ...
Пишете убийствено увлекателно ! -
Минало, бешъло някога, вече е друго ... Радвам ти се искрено Светле.
Поздрав и усмивка. -
О, Светлана! Първо не разглеждай отзива ми като заяждане, а като опит за флиртуване!
Второ - най-малко бих искал да спреш да пишеш, но за щастие ти не можеш да спреш!
Трето - просто изказах една различна гледна точка.
Единствено това "за мъжа на тая и оная" признавам че е нелепо; то е коментар за другия твой разказ, но всички разбират че е само шега!
И защо да си изоставена, нима сърцето ми не си е свободно? Само не искам повече да ти досаждам - ти принадлежиш на всички! -
Галка, благодаря!!! Нинче, това и целях! О, мерси, Теди!!! Дарче, не ме издавай!!! Петинка, слушам! Ангар, заяждаш ли се с мен?! Искаш да спра да пиша? Или нещо друго искаш? Не стига, че ме заряза пред всички и два дена мисля само за теб. МОЖЕШЕ ТОВА СТИХЧЕ ДА МИ ГО ПУСНЕШ ПО ПОЩАТА, А НЕ ДА РАЗБЕРАТ ВСИЧКИ, ЧЕ СЪМ ИЗОСТАВЕНА. с НЕЩО ОБИДИХ ЛИТЕ?
-
Вили, за питието знаеме и го правиме. Изневерява се, когато вкъщи всичко ти е наред. А за последното категорично не съм съгласна. Няма такова нещо като любовта преминава в уважение. Не искам да ме уважават, а да ме обичат.А най-мразя - ние живееме заради децата. Заради теб откривам рубрика: "Сексът и градът" или "Сексът в наше село". Ядоса ме! Джейни, слънчице, много ти благодаря за милите думи!!! Ице, ти си ми брат близнак, това е моя реплика!!! Пенко, така е!
-
Танче, и аз така мисля! Здравче, аз имам приятелки, с които да споделям, а той - не. Най-важното в този момент ми беше да си оправя семейството. Като се прибрах, мъжът ми дори не беше разбрал, че ме няма. Казах му, че е можел да разбере за мен от новините, че съм убита, а той не ми повярва. Но нещата се промениха, много поработих по въпроса!
-
Дорде сме стигнали - таз Светланал
среднощ от пейките да ни чете морал,
че и съмнителни съвети да раздава!
Така, любима Светланал, не става!
Да бяхте се взаимно изнасилили -
и тъй семействата си укрепили!
Сега навярно той си е намерил друга,
която му е станала съпруга,
а пък приятелката си е изоставил!
А пък и ти - с мъжа на тая и оная,
без съмнение,
ще оскандалиш сайта "Откровения"! -
Мисли, мисли Светланкеееее... да не изпуснеш нещо!
-
Страхотна си! Както всеки път!
Поздрав!!! -
Много интересен разказ !
Развесели ме
и ме замисли ... -
Много интересен и поучителен разказ!
Поздрав,мила! -
Тоз пусти живот и многото му лица...
-
Не го мисли, Светле. Щом не си отишла, така е трябвало.
Хубава история!!!Поздрави!!! -
Пишеш прекрасно, но най-важното е, че пишеш за неща които могат да са от полза!!! Лично аз, откривам части от себе си в твоите разкази и това ме сваля на земята! Припомня ми, че не съм такава особнячка за каквато се мисля и ми помага да не се затварям толкова много в моя си свят!!! Обожавам те за това и изобщо за всичко!!!!
-
Не е било писано да идеш Светле.
Ти пишеш невероятно силно със цялата истинност на думите ти!
Възхищавам ти се! -
Разказът ти е много хубав и ненапразно чета всичко от теб! Но искам да напиша и нещо сериозно за твоята героиня. Трябвало е да отиде!
Първата причина е, че все пак тя живее в 21 век и едно питие и приятелски разговор между мъж и жена пред всички, на открито не означава онова, от което се бои.
Втората е, че онова, което и е липсвало, можеше да го намери - каквото и да означава това. Семейства не се развалят от това. Защото след определено време (различно за отделните двойки) всичко отстъпва място на навика, осигуряващ спокойно съществуване и се превръща в съюз за преследване на някакви общи цели. Например - доотглеждането на деца, докато поемат своя път и те, жилище, кола ...
Много хубави неща пишеш! Сериозни или шеговити - те винаги ме заставят да мисля. Благодаря ти! -
Хубав разказ Светле,замислящ.
Какво ли би станало,може би нищо,но знае ли човек.
Така е трябвало да стане,да не отидеш.
Хубав и усмихнат ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
