Среща
Среща
Уж се оженихме по любов, уж всичко ни беше наред и какво стана, просто нямам идея. Когато детето навърши годинка и някак всичко тръгна назад. Аз имах чувството, че затъпявам от това висене вкъщи. Мъжът ми започна да не ме забелязва, да закъснява, а аз да го ревнувам. Играел карти с приятели. Да бе! „Защо не играете у нас? Сама съм с детето и ми е скучно." От една седмица се прибираше навреме от работа и с един приятел играеха табла до никое време. Какво като си беше у дома, пак не ме забелязваше. Усещах, че полудявам. Не бях си мечтала за такъв живот.
Една вечер приспах детето, взех си цигарите и излязох. Отидох в градинката зад блока. Намерих най-неосветената пейка и седнах. Чудех се какво да правя. Да се разведа ли, да се върна ли, при нашите ли да отида? Заплаках. Поплаках си хубаво и запалих цигара. Изведнъж пред мен изскочи един мъж и ми вика:
- - Сега ще те убия!
Без дори да го поглеждам, му казах:
- - Добре!
Той се стъписа и повиши тон:
- - Ще те изнасиля! Ще те замъкна отсреща в храстите и ще те изнасиля!
- - Добре, прави каквото искаш, все ми е едно.
- - Ти луда ли си?! Какви ги говориш?
- - Ами сигурно съм луда. Какво може да прави сама жена посред нощ в най-тъмната част на градинката? Може би исках да се самоубия, но ме е страх. Ти идваш и ми помагаш. Ако ми се живееше, нямаше да вися тук. Просто си имам проблеми и не мога да ги реша.
- - И аз. - той седна до мен. Запалихме по цигара и той ми разказа за жена си, която много обича и още по-силно ревнува.
- - Ти си луд, а не аз. Можеше да ме убиеш и да лежиш в затвора. Да съсипеш и твоя и нейния живот. Обичаш ли я?
- - Да!
- - А тя тебе?
- - Мисля, че да.
- - Тая ревност ще те довърши. Я се прибери и й кажи, че я обичаш. От разказа ти разбирам, че ревността ти е безпочвена.
- - Така ли мислиш?
- - Не, убедена съм. Ей, докато се ожениме, ни носите на ръце, а после само ни тровите нервите. Как го правите това?
- - Вярно, че я изтормозих.
- - Изчезни и й се извини на колене, докато не те е зарязала или като мен горката виси някъде и реве.
- - Леле, ако знаеш как се радвам, че те срещнах. Благодаря ти, имах нужда с някой да поговоря. С майка не мога, да не я тревожа, с приятелите ме е срам да обсъждам семейните си проблеми. Нали съм ерген, а тя е разведена с дете. Знам какво ще ми кажат. „Зарежи я, какво ти пука!" Тя и майка не беше съгласна, но аз я обичам до болка... Знаеш ли, аз ще тръгвам, а ти какво ще правиш?
- - Ще се прибирам.
- - Искаш ли утре да се видиме?!
- - Не знам.
- - Айде да пием по едно след работа за запознанството...
- - По-шашаво запознанство да си чувал някога?
- - Искаш ли? Моля те, хайде да се видиме! Искам да те почерпя. Ти много ми помогна. Та аз ти споделих целия си живот.
- - Добре!
Определихме си среща на другия ден. Точно в шест стоях в работата и мислех да отида ли на срещата или не. Преди да се разделим, той ме държеше за ръцете и така ме гледаше в очите... В този момент трябваше да си укрепим семействата, а не да разваляме две... Досега се чудя какво ли щеше да стане... ако бях отишла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
