8 февр. 2014 г., 18:47

Срещу ръб

714 0 6
2 мин за четене

СРЕЩУ РЪБ

 

            „Не сядай срещу ръб на масата, че ще си подминеш късмета и няма да се ожениш”, ми думаше баба ми и не се оказа права, щото аз откак излязох за пръв път с жена, само срещу ръбове седях, даже на кръгла маса не сядах и пак два пъти се жених, а сега с третата вече 10 години „живея на семейни начала”, ако на това му се дума живот, ама нейсе.

            Ще речете - късмет, ама не е тъй, щото въпреки че по фамилия съм Късметски, ни портмоне съм намирал, ни от ТОТО-то съм печелил, ни от Държавната лотария и така-така до вчера.

            Тъкмо съм се настанил на ръба на масата срещу детската площадка и отпивайки пенлива течност наблюдавах шегите на следобедния бриз с късата рокличка на една дългокрака майка и хоп, без питане и покана, гледката ми закри с муцуната си един ръб.

             „Ега си ръба”, помислих си аз и с неохота се изместих от ръба на масата. Ръбът измъкна тесте сини пластични карти и с ръба на еднолевова монета започна усилено да ги търка една по една. Изтърканите редеше в две купчини, лявата бързо нарастваше, а в дясната постави само две от изтърканите карти. И тогаз, зад гърба си чух:

            - Марине, пак ли?

            Обърнах се, за да отчета, че и другите мъже не са по-късметлии от мен и така и не видях, кога оня е прибрал заниманието си. Беше станал и като попарен тръгна след гърба на жена си.

            Останал сам, върнах се срещу ръба на масата и затърсих с поглед дългокраката майка. На тогава я видях: точно срещу срещуположния ръб на масата. Синя карта, от ония дето ги търкаше с ръба на монетата, оня ръб. Инстинктивно се огледах за свидетели и необезпокояван я вдигнах. Нямах монета и започнах да я търкам в ръба на масата. На картата изгряха, като из зад облак три златни слънца и на всяко от тях надписа: „10 години”.

            „Да бе, да! Точно десет години съм с последната”, първо ми текна мисълта и тогава чак прочетох правилата: 10-годишна месечна рента от по 1 000 лева.

„А така, на баба късметлийчето”, май на глас го казах аз, а после на ум се заканих: „10 години ще обикалям света и повече срещу ръб няма да сядам”.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лордли Милордов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...