СРЕЩУ РЪБ
„Не сядай срещу ръб на масата, че ще си подминеш късмета и няма да се ожениш”, ми думаше баба ми и не се оказа права, щото аз откак излязох за пръв път с жена, само срещу ръбове седях, даже на кръгла маса не сядах и пак два пъти се жених, а сега с третата вече 10 години „живея на семейни начала”, ако на това му се дума живот, ама нейсе.
Ще речете - късмет, ама не е тъй, щото въпреки че по фамилия съм Късметски, ни портмоне съм намирал, ни от ТОТО-то съм печелил, ни от Държавната лотария и така-така до вчера.
Тъкмо съм се настанил на ръба на масата срещу детската площадка и отпивайки пенлива течност наблюдавах шегите на следобедния бриз с късата рокличка на една дългокрака майка и хоп, без питане и покана, гледката ми закри с муцуната си един ръб.
„Ега си ръба”, помислих си аз и с неохота се изместих от ръба на масата. Ръбът измъкна тесте сини пластични карти и с ръба на еднолевова монета започна усилено да ги търка една по една. Изтърканите редеше в две купчини, лявата бързо нарастваше, а в дясната постави само две от изтърканите карти. И тогаз, зад гърба си чух:
- Марине, пак ли?
Обърнах се, за да отчета, че и другите мъже не са по-късметлии от мен и така и не видях, кога оня е прибрал заниманието си. Беше станал и като попарен тръгна след гърба на жена си.
Останал сам, върнах се срещу ръба на масата и затърсих с поглед дългокраката майка. На тогава я видях: точно срещу срещуположния ръб на масата. Синя карта, от ония дето ги търкаше с ръба на монетата, оня ръб. Инстинктивно се огледах за свидетели и необезпокояван я вдигнах. Нямах монета и започнах да я търкам в ръба на масата. На картата изгряха, като из зад облак три златни слънца и на всяко от тях надписа: „10 години”.
„Да бе, да! Точно десет години съм с последната”, първо ми текна мисълта и тогава чак прочетох правилата: 10-годишна месечна рента от по 1 000 лева.
„А така, на баба късметлийчето”, май на глас го казах аз, а после на ум се заканих: „10 години ще обикалям света и повече срещу ръб няма да сядам”.
© Лордли Милордов All rights reserved.