13 окт. 2009 г., 21:26

Старата любов

1.3K 0 1
1 мин за четене

Като бомба със закъснител е старата любов.

Минават дни на мъка и страдание, сълзи и горест.

Вкусът на старата любов е горчив.

Цветът й е тъмен.

Усещането е самота.

Нещо е било и си е отишло.

Имал си... вече нямаш.

Само спомен.

Споменът и той е като всяко нещо -

временен, непостоянен, променлив.

Цветовете му се менят.

Има хамелеонски способности.

Споменът избледнява с времето...

Откъсва се от теб, все едно е било в някой друг живот.

Бил си някой друг.

Днес си нов, различен, обогатен, неповторим.

Днес е прекрасен ден, вълшебен миг.

Имаш цяло поле от възможности.

Гледайки назад, към спомена за старата любов,

си носиш само горчивия вкус в настоящето.

Гледайки напред, избираш богата гама от цветове и вкусове.

Преплиташ се с изживявания, трепети,

вълшебни случайности, много мечти.

Раждаш ново начало. Ново себе си.

Нов ден. Нов поглед , приобщаващ света към теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...