Като бомба със закъснител е старата любов.

Минават дни на мъка и страдание, сълзи и горест.

Вкусът на старата любов е горчив.

Цветът й е тъмен.

Усещането е самота.

Нещо е било и си е отишло.

Имал си... вече нямаш.

Само спомен.

Споменът и той е като всяко нещо -

временен, непостоянен, променлив.

Цветовете му се менят.

Има хамелеонски способности.

Споменът избледнява с времето...

Откъсва се от теб, все едно е било в някой друг живот.

Бил си някой друг.

Днес си нов, различен, обогатен, неповторим.

Днес е прекрасен ден, вълшебен миг.

Имаш цяло поле от възможности.

Гледайки назад, към спомена за старата любов,

си носиш само горчивия вкус в настоящето.

Гледайки напред, избираш богата гама от цветове и вкусове.

Преплиташ се с изживявания, трепети,

вълшебни случайности, много мечти.

Раждаш ново начало. Ново себе си.

Нов ден. Нов поглед , приобщаващ света към теб.