4.
Започнах да идвам често и да я наблюдавам – живееше сама с това дете, което носеше името на старшината. „Съвпадение” – казах си и очите ми все в нея. Летните вечери я слушах как пее на сина си приспивни песни, а когато той заспеше, тя пускаше завесите и отиваше в друга стая – сипваше си чаша вино и започваше да пие. Бавно, някак обречено. На малки глътки. Понякога плачеше, триеше сълзите си с ръка и заспиваше на масата изтощена. Три месеца я гледах и тя някак ме обсеби. Мислех да се обадя на старшината, но не знаех какво да му кажа, бях объркан и реших да си мълча. Когато се връщах една вечер от работа, я зърнах сред хората. Имаше нещо странно в походката ѝ, загледах се – беше с гипс на глезена. Стъпваше бавно и се подпираше на количката. Изчаках я да стигне до къщата си и когато отключи, се престраших :
–Извинете, позволете да Ви помогна, все пак този крак иска почивка, а юначето пък иска да тича, как се справяте не знам, няма ли кой да помага, дайте на мен да вдигна количката по с ...