Стискайте ми палци
Напоследък съм луднала по Фън Шуй. Подлудила съм и майка, добре, че ме слуша милата, а не вземе да ме набие едно хубаво. Преди години, когато си купихме апартамента всичко ми блестеше и беше подредено и нагласено. Дрехите ми бяха всяка една сгъната и сложена в плик. Майка имаше ключ от нас и водеше приятелките си да им отваря шкафчета и чекмедженца, за да видят каква златна щерка има. После й взех ключа, защото на хората ще им стане лошо. Докато бяха малки децата, аз им подреждах детската стая. После започнаха сами да си чистят. Отвярям шкафа на големия син, всичко е под конец. Отварям на малкия и понеже всичко е натъпкано набързо, ти се изсипва на главата. А уж двете деца са от една майка и един баща. Интересно!
И така, започвам основното почистване от инструментите на мъжа ми. Тях ми е по-лесно да изхвърля. Нали в книгата пише, че ако нещо не го използваш две-три години, значи не ти трябва и е за мятане.
- Скъпи, ще погледнеш ли кое не ти трябва?
- Ще погледна.
Месец, два и започвам чистката. Пиронче, ръждясало и на буквата Г. Мята се, при положение, че има купени нови. Разни гайчици, бурмички... в кофата. От три кутии остава една. Я колко място има! Продължавам с моите работи. Покривчици, стари перденца, всичко заминава на село. Там е най-голямия склад за ненужни вещи. И един ден като започнах... Три чувала стари дрехи до контейнера за боклук. След десет минути нямаше и парцалче, някой се е обзавел, добре. Стари пеньоари, блузки, дето са с етикетите, но никой не ги носи ги разфасовам и правя ръкохватки. Минавам покрай всяка къща и пускам в пощенските кутии. Съседките обаче си ги слагат на печките и не ги ползват, защото са много хубави. Шия им други и пак в кутиите. Гардеробите светват. Продължавам с книгите. „Лов и риболов, „ Съвети за пчеларя" и все от този род ги давам за читалището в селото. Детските приказки раздавам на децата и съм щастлива. От старите дънки ушивам чанти и раздавам на приятелки, от китениците стават чудесни кукли и ето, че къщата и там свети. При майка процедирам по същия начин. Тя милата само кима:
- Добре, щом мислиш, че няма да ми трябва.
От старите чаршафи ушивам калъфки за възглавници. Мятам разни чашки без дръжки, бурканчета и спукани чинийки и нейната къща е тип-топ. Само си мисля дали аз не съм виновна за кризата с боклука?! Що боклук изхвърлих, що къщи изчистих и колко приятелки заразих, дано не ме разкрият, че мое чудо, та ничие. Но аз ще отричам до последно. Ами да решават проблема, аз няма да живея в боклук, я!
И според Фън Шуй щом си разчистиш къщурката всичко ще ти тръгне по мед и масло сега съм в очакване. После ще разказвам, пък и съм освободила място за подаръците нали идват празници. Дано моя тая година ми купи нещо, а не като всяка да си купувам, да си опаковам и накрая като си намеря подаръка под елхата, да си се правя на изненадана. Правя го заради децата, да не ме питат:
- Защо още го търпиш?
Трябва да им отговарям:
- Заради вас!
Защо трябва да ги лъжа?! Истината е, че живея с него, защото друг няма да ме вземе или ако се излъже ще ме налага по три пъти на ден. А моя поне не ми посяга за сега. И защото все пак ми е интересно ще се сети ли някога да ми купи подарък.
Тази година ще ходиме с малката да пазаруваме, пред нея ще му е неудобно да ми откаже. Само, ако знае какво съм си избрала, но ще настоявам, та ако ще да ми е първия и последния подарък.
Аз защо толкова чистих. Само да не ми купи, догодина ще си живее в кочинка, така да знае. Пък и толкова го слушах. Тази година на два пъти го чух като ме пита: „Колко е часът?" и дори му отговорих. Защото по-рано като ме питаше така, аз му отговарях: „Да така е, много си прав."
- Ти слушаш ли ме въобще като ти говоря?
Мале, голема излагация. Но сега внимавах бая, та може и да ми купи нещо, дано!
Нали казват, че на Коледа стават чудеса. А да видиме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Лажова Все права защищены
