Пътувах през нощта към вкъщи . Карах от 8 часа вечерта, вече пет часа. Бях си купил чисто нова Хонда Сивик и обичах да карам до градчета наоколо. Обичах да си имам компания, но и сам беше интересно. Този път бях сам.
По пътя спирах тук-там, купувах си кафе, като ми се доспа набичих радиото до дупка и това помагаше за известно време. Само ме нервираха прекъсванията за новините - все за някакви гадни работи говореха - за катастрофи, за някакъв убиец на полицаи, за войни, за икономиката, която неминуемо щеше да зацикли...Все пак музиката беше хубава, пускаха стари рок парчета и станцията се ловеше добре, така че търпях прекъсванията.
Към 1 час часа през нощта бях пребит от умра. Спрях на бензиностанция, която беше разположена до спирка на автобуса – да заредя бензин, да се разтъпча, да отида до тоалетната и да си купя кафе. На влизане, малко преди входа ме спря мъж. Беше на средна възраст, чернокож. Попита ме дали имам някакви стотинки. “Просяк” – помислих си. Как не го бяха изгонили от б ...