Тази сутрин Ветко стана по-рано от обичайното. Трябваше да се измие, а после да разнесе пустите вестници и списания. Районът, който му отредиха от "Труд" бе твърде обширен. Ще разнеса пущините /помисли си/, а после ще се изтегна на шезлонга върху верандата и ще прегледам пресата, дъвчейки шоколад. Обичаше шоколада, но парите не му стигаха. Затова му намери колая - започна да задига от поверените му луксозни списания. Някой ще изпищи, че не си е получил абонамента - разсъждаваше Ветко. Но той никога не повтаряше жертвата. Така реализираше чувството си за вродена справедливост. Списанието-плячка пробутваше на половин цена на свой приятел - РЕПаджия и те ти го шоколада! Нямам избор - оневиняваше се Ветко - Те малко ли ни скубят! "Те" олицетворяваха виновниците за съдбата му. Откакто го съкратиха от поста Инспектор на Местна промишленост и битови услуги, през далечната 1986г., звездата на Ветко бързо залезе. А как само си клатеше краката преди на софийския колодрум в Борисовата градина, пр ...