- Тази нощ няма да заспиваме, Ея! Татко в три часа трябва да е на космодрума.

        - Батко, толкова се вълнувам!  

        -  Да си призная, аз също, чак сърцето ми ще изскочи! Но трябва да си стегнем багажа за дългия път, който ни чака. Видях, че баща ни е опаковал няколко резервни скафандъра. Ще се скрием в тях. В магическите косморанички ще вземем само най-необходимото, както говорихме вчера.

         - Рири, братко, но мама тук ли ще я оставим! Сам-самичка!

        - Не се тревожи! При изстрелването на следващия космически кораб съм сигурен, че и тя ще бъде на борда му. Тогава цялото ни семейство ще пътува в Космоса.

          - А кученцето ни Коко ще вземем ли? Има ли и кучешки скафандър при резервните?

          - Не се дръж като бебе, Ея! Та Коко ще ни издаде с лая си!

       - Ооо, батко! Тогава и аз оставам! Никъде няма да тръгна без Коко, да знаеш! А и кучето само мене слуша. Кажа ли му да не лае, ще е по-послушно и от теб! Ако няма скафандър за него, ще го приютя в своя – колко му трябва на такова мъничко кученце.

          - Тихо, Ея, дочувам нечии стъпки! Затвори очи и се преструвай, че спиш!

        Някой внимателно открехна вратата и тихо влезе в детската стая. Наведе се над всяко легълце, погали косичките и целуна челцата. Ея потрепна и се усмихна. Рири се обърна на една страна и уж неволно прикри очите си с длан. Крадешком погледна през пръсти. Като вълшебна фея, майка им бе дошла да ги нагледа. Преди да излезе, тя зави всяко от децата си и загаси лампата.

         - Хей, Ея, да не заспа наистина? – едва дочакал майка им да затвори вратата, Рири скочи, запали нощната лампа и нетърпеливо побутна сестричката си по рамото.

       - Будна съм и мисля как да вземем и кученцето с нас. То не се чува да пролайва, сигурно вече спи в къщичката си.

          - Добре, ще измислим как и Коко да дойде с нас, щом толкова искаш. А сега тихичко стани и да започваме с подготовката! – решително, като истински мъж,  Рири пое командването. Внимателно отмести семейната снимка, която висеше на стената, над масичката за игра. Зад нея се откри странен светещ бутон. Рири го завъртя пет пъти, все по посока на часовниковата стрелка. После тихичко изрече: „Лъчко в Космоса лети и подсвирква си дори, моля те и нас вземи!“ Внезапно отсрещната стена оживя, безброй звезди се завъртяха в спирала. Подът на стаята се измени пред очите им, стана на космодрум и там, в готовност за изстрелване, се изправи мечтаният от децата космически кораб. Самите те, заедно с кучето Коко, всички с косморанички на гърба, се озоваха в багажното отделение, в резервните скафандри. Оказа се, че там е много удобно. Мъниците дори се чувстваха уютно, сигурно поради свойствата на магическите косморанички. Най-хубавото бе, че изведнъж станаха недоловими за баща си и другите космонавти, превърнаха се в невидими и безшумни – почти духотворения. Малкият Рири първи откри това, след като кучето Коко, когато се намери в скафандъра на Ея, уплашено и гръмогласно лая цели пет минути.  Оказа се, че само децата го чуват. Възрастните няколко пъти минаха покрай багажното, дори търсиха нещо в отделението, но не откриха децата, нито чуха лая на кученцето.

            - Ея, мила сестричке, всичко се нарежда чудесно! Досети ли се вече?! Спокойно ще ходим навсякъде из космическия кораб, защото сега сме недоловими за възрастните – невидими и безшумни.

            - Батко, страх ме е да не попречим с нещо на татко. Ами ако го отклоним от пътя?!

        - Умница си ти, Ея! Ще внимаваме да не пречим на възрастните. А и нали скоро трябва да се върнем при мама. Оставихме я сам-самичка у дома! Сега бързо да открием какво правят космонавтите, къде са илюминаторите, къде е управленският пулт.  

       Скоро децата наистина откриха къде е управленският пулт. Уви, бяха невидими и безшумни, но точно затова бяха най-опасни…

          Какво се случи ли?! Ами отклонението на космическия кораб, което Рири предизвика поради любопитството си, се оказа фатално. Резултатът бе, че с бясна скорост космическият кораб се понесе към огромната Черна дупка, която се спотайваше в центъра на галактиката ни. Татко им беше разказвал, че тя се нарича Млечен път и е спираловидна галактика, невъобразимо огромна - с най-малко сто милиарда звезди. Сега видяха през илюминаторите, че Млечният път наподобява въртящ се щифт, че Слънцето е на един от спираловидните ръкави, а Стрелец A* е разположен в центъра. Точно както им беше казал баща им преди време, когато се опитваше да ги учи на много неща, а те все не искаха да внимават. Тогава те се боричкаха и кюскаха като козленца, смееха се високо, надлайваха дори и Коко и само крадешком подаваха по едно ухо и по половин око към това, което татко им се опитваше да обясни.

          - Ея, помниш ли уроците на баща ни?

       - О, батко, ти си по-големият, ти трябва да ги помниш! – хитро се оправда Ея, но гласът ѝ потрепна някак уплашено.

      - Помня някои неща… Той каза, че Черната дупка, наречена Стрелец A*, е само втората, изобразявана някога. Това станало с помощта на същите учени, които през далечната 2019 г. разкрили първата снимка на черна дупка в историята - на намираща се в центъра на друга галактика. Но татко останал очарован, когато за първи път видял "нежния гигант" в центъра на Млечния път - на нашата галактика. Това било свръхмасивна черна дупка. Помня, че я нарече така.

        - И аз си спомням нещо от уроците, батко – тропна с краче Ея в резервния скафандър, ако това движение, извършено в тази среда, въобще би могло да се нарече тропане. В резултат на него Коко се разлая, а Рири запуши ушите си. Добре, че бяха безшумни и невидими поне за другите в космическия кораб.

        - Я да чуя какво си спомняш, хитра лисичке? – жегна сестра си Рири.

       - Татко не каза ли, че тази Черна дупка, дето я кръстили Стрелец A*, изглеждала като светещ пръстен, оцветен с червено, жълто и бяло, около по-тъмен център?

      - Точно това ни каза. Браво, Ея! А масата на Стрелец A* била с милиони пъти по-голяма от Слънцето. Тази Черна дупка се намирала на огромно разстояние от Земята, на такова, което светлината изминава за година.

       - Ужас! Батко, изведнъж си спомних и друго, което каза баща ни – разтрепера се Ея.

      - Какво пък е толкова страшно?! Я се дръж като голямо момиче! – мъжествено Рири се опита да успокои сестричката си.

     - Бате, как ще се върнем при мама? Татко каза, че от Стрелец A* нямало връщане назад – звезди, планети, газ, прах, всякакви лъчи, всичко изчезвало, завинаги и в пълна забрава.

       - Изглежда съм пропуснал тази част от урока. Може да съм се заиграл на топка и да не съм дочул най-важното.

       - Така каза татко, сигурна съм! – настояваше Ея.

      - Не може да няма нищо от другата страна на Стрелец A*, сестричке. Сигурен съм, че там е невероятно хубаво. Сигурен съм, че там се случват чудеса!

      - И така да е, аз пък искам да се върна при мама, при мама… – хлипаше малката Ея. Каквото и да измисляше Рири, все не успяваше да я успокои.

       - Ревеш като магаре! – сопна ѝ се братчето, а кучето Коко сякаш това чакаше – така се разлая в защита на Ея, че чак наруши закона на недоловимостта, а може би – и на гравитацията… Точно тогава децата усетиха как две силни ръце ги изтеглят от багажното отделение на космическия кораб и чуха заразяващия смях на баща си:

    - Ето къде сте били, непослушни козленца! Рири, имаш десет секунди да завъртиш обратно светещия бутон. Побързай!

      - Обратно на часовниковата стрелка, батко. Да не сбъркаш! Пет пъти, нали така беше?! – нямаше търпение Ея.

    Рири съзря бутона и успя да го хване през ръкавицата на специалния космически костюм. Побърза да го завърти пет пъти, но сега - обратно на часовниковата стрелка. Стана светло и сякаш лястовича песен се прокрадна отнякъде, когато Рири изрече: „Лъчко в Космоса лети и подсвирква си дори, моля, при мама ни върни!“

      Децата усетиха жадувана мекота.

      - Ея, дочувам нечии стъпки! Затвори очи и се преструвай, че още спиш!

      - Добре, батко – в очакване се поусмихна малката сестричка.

      Някой внимателно открехна вратата и тихо влезе в детската стая. Наведе се над всяко легло, погали косичките и целуна челцата. Ея потрепна, а Рири се обърна на една страна и уж неволно прикри очите си с длан. С усмивка погледна през пръстите си. Вълшебната фея отново бе дошла.