marco777 (Марко)
41 2997
3 июл. 2009 г., 16:37  

Суша... 

  Проза » Юмористическая
2562 4 30
6 мин за четене

                                                  Суша

 

 

Няма, няма, па като ми стане…мъчно за България, място не мога да си намеря. Само за старите приятели си мисля. Една приятелка на жена ми се обажда и пита, може ли да дойде на гости. Казвам й,че няма никакъв проблем. Казвай какво ти е нужно да изпратим и идвай. Не се мина много време и Ваня (така се казваше) цъфна на летището.

Всичко бе хубаво. Отидохме на ресторант. Хапнахме, пийнахме и вечерта се прибираме - всеки в своята стая. Естествено, жена ми си ляга с мен. Аз, леко пийнал и в добро настроение, посягам да я погаля по рамото, а тя ми скочи като ударена от кълбовидна мълния.

- Ти луд ли си. Всичко се чува.

В Америка къщите са направени така, че не можеш да... кихнеш (с извинение). Всичко се чува в другите стаи.

- Е, нищо де, тихичко - мъча се да я "навия".

- Остави ме, моля те. Знаеш, че не мога тихо. Потрай един месец, докато си тръгне Ваня.

Викам си: "До утре ще кандиса". Няма утре, няма вдругиден. Двадесет дена. Взеха да ми се привиждат розови кръгове , като на еротичните сериали. Жена ми, и тя ме поглежда с влажен поглед, но продължава да държи фронта, като опълченец. Не отстъпва.

Започнах да се изнервям. То бива суша, бива, ама такова чудо. Въртя се, не мога да заспя.

На двадесет и първия ден поставям ултиматум на съпругата си:

- Отиваме на мотел или ви грабвам двете с Ваня. Сърце юнашко не трае да гледа, как ми се разкарвате из къщи по прашки.

Жена ми се смее.

- За двете с Ванчето, можеш само да си мечтаеш. Стягай се. Отиваме на мотел.

Влизаме в мотела и един мазен циганин ни посреща. Циганин, ама  циганин да ти види окото - натурален, пратка от Индия (нашите  мангали са ментета). Поглежда ме важно-важно и пита на замазан английски.

- Какво обича господина?

- Обичам жена си и... свинско с кисело зеле обичам. Що питаш?

- Исках да попитам каква стая ще обичате.

- Със завеси, климатик и легло.

Мангалът подсмърча мъдро и изговаря бавно:

- Осемдесет долара плюс ддс(такса) - 99,97.

Това значи сто долара без три цента.

- Слушай, приятел. Искам стая за 1 час. Нямам нужда от касова бележка. Плащам кеш 30 долара. Съгласен ли си?

-Не може. 99,97 - това е цената.

-Ти луд ли си бе? В Дженерал  Мотърс не вземат по сто долара на час. Кой си ти?

- Съжалява за тебе, приятел. Не може.

- Не ме съжалявай . Ти ще изпуснеш трийсете долара.

- Не може.

Идва ми да използвам крилатата фраза на един жив класик: "...Ще те удуша с два пръста...", но жена ми ме хваща под ръка и ме издърпва вън. Няма да стане с мотела. Имам друга идея. Решавам да ида до лабораторията, да дам кръв за изследване. Хем ще ми олекне малко.

Отиваме, чакам реда си, влизам. Посреща ме една надарена мургава красавица.

- Откъде си, мила? - моментално я запитвам.

- От Куба.

Леле-е-е ! Другарката е от Куба. Здрава, чернокоса, със сочни като ананас устни. Надолу,  скрила две големи бомби, сякаш останали от кубинската революция и щурмуването на казармите Монкада.

- От къде да ви взема кръв? - пита хубавелката.

- От където искаш - твой съм.

- От коя ръка? - поправя се сладураната и се усмихва със снежнобелите си зъби.

- Давай от дясната - отвръщам с безразличие.

Слагам ръката си на бюрото. Кубинката се навежда, за да върже с ластик мускула ми и... едната бомба едва не ми пада в шепата. Затварям очи, защото топли  вълни ме налягат.

- Няма страшно, ще бъда внимателна.

Нямало страшно. Щяла да бъде внимателна. Ако я хвана за циците, кой знае къде ще ми забие иглата. Надявах се да източи поне половин литър кръв, та да ми олекне, а тя - две епруветчици.

Излязох от лабораторията  два пъти по-разгонен. Суша... да се побъркаш.

Какво да правя? Сетих се за Грег. Той сега си гушка съседката, а Арчи му носи бира от хладилника. Каква ли идея би ми дал, ако е тук ? Като например: "Марко, дай да я напием тази Ваня. Какво я жалиш толкоз". Леле-е! Ето това е. Безценен съвет, Грег. Приятел в нужда се познава. Благодаря ти, брат!

Отивам в магазина. Купувам Маргарита, водка и разни ликьори. Ще правя коктейли. Ще има пияни кокошки довечера.

Идва вечерта. Поднасям зелени маслинки на клечка. Те са солени и "пият" много. Правя коктейлите, като слагам двойна водка на Ваня и половин на жена ми. Дойде и съседката. И тя се включи с една обиколка закъснение. Сладураните хапват солени маслинки и жулят сладките бъркочи. Милата Ванечка. Как ли ще я цепи главата утре. Не искам да я мисля. Сърцето ми се къса, но борбата иска жертви.

На третия коктейл,  Ваня се вживя в ролята на Клеопатра. Призна си ,че е много красива, неотразима, взе да се превъзнася и да чупи стойки. На четвъртия коктейл, премина в насипно състояние. Грабнах я като чувал с пясък и я положих на леглото да спи. Първата жертва падна.Остана съседката.

Пие, милата, не се напива. Таквоз чудо не съм виждял. Изцъклила се като настъпена жаба и още пие. По едно време стана и политна плавно към вратата, като ударен в крилото самолет. Нахлузи си чехлите, отвори и... включи на автопилот, без дори да каже довиждане. Заключих вратата след нея. Децата са на дискотека, Ваня е елиминирана, съседката си тръгна. Всичко е на шест. Минавам на бегом през банята и лягам мокър, като крокодил, при жена ми.

- Колко се радвам, че сме сами - прошепна съпругата ми.

Тъкмо и аз да се зарадвам, децата се върнаха от дискотека.

                                         -

Вчера изпратихме Ваня  на летището. Сълзи, целувки. Подаръци.

Днес жена ми чете Интернет вестник и пие кафе.

- В България усетили земетресение.Интересно, къде ли му е епицентъра?

- Със сигурност отвъд океана – отвръщам гордо .

© Марко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Идвам си в България, Деница.
    Да проверя хотелите за по един час .
  • Марко.. в България има какво да ти липсва, хотели за по един час и безпроблемно бягане от сушата :D
  • Винаги съм знаела,че ползата от алкохола е мноого голяма.И то важно е не колко пиеш, а кого искаш да напиеш...
  • Имаш невероятен стил на разказване! Наистина владееш словото, водиш живо и интересно разказа и изграждаш образи, които се запомнят с поведението си и с речевите характеристики...Поздравления и благодаря за удоволствието от едно красиво творчество!
  • Хаха, брутално
  • хубаво разказваш
  • Научих от живота едно - "Никога не прави планове ,че все ще се намери някои или нещо да ги развали!" Поздрави!
  • Мерси за усмивките!!!
    И благодаря на милата Светланчик, че ме насочи към теб!
    А пропуска наистина би бил голям, ако не те бях "открила"!
    Ще те чета!
  • Еее, душа! Суша не, амиии 7 години суша е това твоето! Жив да те ожали човек! Посмях се, благодарско!
  • Що съм го изтървала това?
    Благодаря, Марко, тази вечер поне се посмях!
    Сега отивам при Светланка да си довърша, защото тя ме "доведе"!
    Благодарско ти още веднъж и внимавай със земетресенията, щото тук много силно се усещат (този път от смях)!
  • "...лягам мокър, като крокодил, при жена ми..."
    Ухили ме!
    Боже, какво наказание сме ние жените!
    Медал трябва да ти дадат, Марко, медаааал!
    И приживе паметник да ти издигнат... за стоицизъм!
    Още се смея!
  • Ега ти сушата!Дъжд от целувки!
  • На четвъртия коктейл, премина в насипно състояние.!!! Яко!
  • Наздраве, Белла.Желая ти щастливи земетръси.

    Веси,надявам се другите ми произведения да ти харесат.Благодаря за пожеланието.Желая несушава вечер и за теб.
  • Благодаря ти "Хемингуей"!
    Тази сутрин мина нещо през Европа, но ми се спеше и не разбрах трус ли беше, цунами ли беше, или само прерося.
  • Валка, радвам се, че спомогнах за доброто начало на денят ти.Желая ти много "подобни ситуации" на разтърсване на континента.
  • Браво Марко, няма да срамиш нацията, така силно разтърсвай континента та чак в Европа да се усети!
    Познати ми са подобни ситуации.Огън сте ни вие български мъже!
    Разсмя ме от сърце в това ранно утро!
  • Поздрав!
  • Светлана,тук е трудно на задната седалка.Барне ли те полиция ще плащаш здраво, та и в компютъра на полицията ще те вкарат. А да излезеш от там, много трябва да се бръкнеш за адвокати.Иди обяснявай , че си бил с жена си.За класиците...просто обожавам фразата за " Двата пръста". Тя си е твой патент.

    Пете, не емоции, мила.То си е направо изпитание.

    Миа,какви тройки, мила?.Аз с една жена едвам се оправям, ти ме подаваш на две,( от три... опазил ме Бог).

    Frakla -Благодаря. Ти си ме разбираш най-добре, майна.

    Шушче- да не дава Господ.Голям зор беше, но... разтресох континента след това.
  • Суша, не ами суша! Да лягаш до женско д..е и ... нищо! Поздрави, Марко! За пореден път ми хареса написаното!
  • Пак съм аз.
    - Със сигурност отвъд океана – отвръщам гордо .
    Много горд, бе Марко, айде друг път не така. Дано няма суша тази година!!! Пожелавам ти го!! Вече нали си независим, от гости. И не цитирай живи класици, че Грег ще ме съсипе от майтапи. Прегръдки за хубавото настроение, което ми донесе споделеното от теб!!!

  • !!!
  • Млад мъж, как няма да ти стане...мъчно, далеч от Родината. Мъчно ли ти става...за България?! От кога ти казвам да си дойдеш. Така лесно ще ти става всичко и пиенето и приказката, заклевам се. Кола имаш ли? Падащи седалки имаш ли? Да влезе да ти изтърка гърба, не се ли сети, бе момче?! Искаш ли още идейки?!
  • Greg,благодаря ти, брат.Ти ме спаси.Няма страшно с барбекуто.Джони е проблема.Много удря с чука в главата.Наздраве!
    Веси, и на мен ми липсват хора като теб.Романтични и с богата фантазия.
    Петя....така е !
    Нели,правилно мислиш!
    Благодаря ви ,приятели!
  • хахах!! Сладур !Катаклизмите винаги започват и звършват в една и съща точка...Интерференция!!Суупер!
  • Ех,как си зажаднял...
  • Лято е... припавалват се емоциите...Поздрави!
  • Марко, Марко, не сте се сетили за идилията в нашите панелки, приятелю - Ваня изобщо нямаше да обърне внимание. На теб ти е мъчно за Бг казваш, а на мен ми е два пъти по-мъчно за хора като теб, които я напуснаха. Имам приятели отвъд океана и ми е мъчно за тях да две не виждам.
    Поздравявам те за новото ти писание. Липсваше ни и тук, в "откровения".
  • Марко, брат правилно си подходил по въпроса. Пиенето е рецептата за всички беди, ама защо толкова късно? Трябваше по - рано да питаш и щях да ти обясня тактиката и стратегията, а ти на мотел, то за сто долара по - добре да си поръчаш чуждо.
    Ей, а тази Лажова вече взеха да я цитират! Те това е да си жив класик. За нас писарушките остана едната водка, ама не си я давам.
    Поздравления Марко и честит ти предварително американски празник. Внимавай утре с барбекюто да не стане някоя трудова злополука.
Предложения
: ??:??