Jul 3, 2009, 4:37 PM  

Суша... 

  Prose » Humoristic
2650 4 30
6 мин reading
Суша
Няма, няма, па като ми стане…мъчно за България, място не мога да си намеря. Само за старите приятели си мисля. Една приятелка на жена ми се обажда и пита, може ли да дойде на гости. Казвам й,че няма никакъв проблем. Казвай какво ти е нужно да изпратим и идвай. Не се мина много време и Ваня (така се казваше) цъфна на летището.
Всичко бе хубаво. Отидохме на ресторант. Хапнахме, пийнахме и вечерта се прибираме - всеки в своята стая. Естествено, жена ми си ляга с мен. Аз, леко пийнал и в добро настроение, посягам да я погаля по рамото, а тя ми скочи като ударена от кълбовидна мълния.
- Ти луд ли си. Всичко се чува.
В Америка къщите са направени така, че не можеш да... кихнеш (с извинение). Всичко се чува в другите стаи.
- Е, нищо де, тихичко - мъча се да я "навия".
- Остави ме, моля те. Знаеш, че не мога тихо. Потрай един месец, докато си тръгне Ваня.
Викам си: "До утре ще кандиса". Няма утре, няма вдругиден. Двадесет дена. Взеха да ми се привиждат розови кръгове , като на еротичните ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марко All rights reserved.

Random works
: ??:??