24 июн. 2008 г., 21:12

Сутрешен душ

1.4K 0 0
1 мин за четене

Още не можеше да се събуди от толкова дълбокия сън. Лежеше на леглото и слушаше музика, която я караше да мечтае и да се чувства спокойна. Спомените и се връщаха като филмова лента… и отново преживяваше всичко… беше и хубаво… всяка част от живота й, всеки преминат период беше нещо важно и същевременно хубаво…

Най-после се надигна след усърдния опит. Стана полусънена по пижама още и запретна ръкави за хубава доза сутрешен кофеин, иначе шансът да бъде пълноценна днес, беше на нулата. Седна на кухненския плот, където снощи уж правеше салата… но тази салата се превърна в нещо друго като че ли. Измъкна една цигара от почти свършилия пакет, завъртя я между пръстите си и я захапа. Протегна се сънено и докопа запалката на другия край на плота. Запали я с почти недоловимо усилие и вдиша. Отметна главата си назад и червените къдрави кичури се разпиляха навсякъде по гърба и плота.

От спалнята и се носеше музика. Тя държеше на компютъра само най-хубавите неща, само неща, които й напомняха, пък било то и само на частичка от нещо. Въображението й връхлиташе и помиташе всичко с малкия апартамент, където живееше сега, по стечение на обстоятелствата.

- Кафето е готово – помисли си тя и се запъти към банята. Един сутрешен душ винаги прави чудеса със съзнанието и спомените ми. Тук съм, за да променя нещо, а не да се връщам и да си спомням какво не съм или какво трябваше да направя някога си… Загаси цигарата в пепелника. Усили песента. Трясна вратата на банята след себе си. Завъртя кранчето на топлата вода. Отпусна се опряна о стената и се потопи в усещанията си. Беше приятно обляна от толкова вода… сега денят щеше да има повече смисъл…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...