Jun 24, 2008, 9:12 PM

Сутрешен душ

1.4K 0 0
1 min reading

Още не можеше да се събуди от толкова дълбокия сън. Лежеше на леглото и слушаше музика, която я караше да мечтае и да се чувства спокойна. Спомените и се връщаха като филмова лента… и отново преживяваше всичко… беше и хубаво… всяка част от живота й, всеки преминат период беше нещо важно и същевременно хубаво…

Най-после се надигна след усърдния опит. Стана полусънена по пижама още и запретна ръкави за хубава доза сутрешен кофеин, иначе шансът да бъде пълноценна днес, беше на нулата. Седна на кухненския плот, където снощи уж правеше салата… но тази салата се превърна в нещо друго като че ли. Измъкна една цигара от почти свършилия пакет, завъртя я между пръстите си и я захапа. Протегна се сънено и докопа запалката на другия край на плота. Запали я с почти недоловимо усилие и вдиша. Отметна главата си назад и червените къдрави кичури се разпиляха навсякъде по гърба и плота.

От спалнята и се носеше музика. Тя държеше на компютъра само най-хубавите неща, само неща, които й напомняха, пък било то и само на частичка от нещо. Въображението й връхлиташе и помиташе всичко с малкия апартамент, където живееше сега, по стечение на обстоятелствата.

- Кафето е готово – помисли си тя и се запъти към банята. Един сутрешен душ винаги прави чудеса със съзнанието и спомените ми. Тук съм, за да променя нещо, а не да се връщам и да си спомням какво не съм или какво трябваше да направя някога си… Загаси цигарата в пепелника. Усили песента. Трясна вратата на банята след себе си. Завъртя кранчето на топлата вода. Отпусна се опряна о стената и се потопи в усещанията си. Беше приятно обляна от толкова вода… сега денят щеше да има повече смисъл…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...