24.06.2008 г., 21:12

Сутрешен душ

1.4K 0 0
1 мин за четене

Още не можеше да се събуди от толкова дълбокия сън. Лежеше на леглото и слушаше музика, която я караше да мечтае и да се чувства спокойна. Спомените и се връщаха като филмова лента… и отново преживяваше всичко… беше и хубаво… всяка част от живота й, всеки преминат период беше нещо важно и същевременно хубаво…

Най-после се надигна след усърдния опит. Стана полусънена по пижама още и запретна ръкави за хубава доза сутрешен кофеин, иначе шансът да бъде пълноценна днес, беше на нулата. Седна на кухненския плот, където снощи уж правеше салата… но тази салата се превърна в нещо друго като че ли. Измъкна една цигара от почти свършилия пакет, завъртя я между пръстите си и я захапа. Протегна се сънено и докопа запалката на другия край на плота. Запали я с почти недоловимо усилие и вдиша. Отметна главата си назад и червените къдрави кичури се разпиляха навсякъде по гърба и плота.

От спалнята и се носеше музика. Тя държеше на компютъра само най-хубавите неща, само неща, които й напомняха, пък било то и само на частичка от нещо. Въображението й връхлиташе и помиташе всичко с малкия апартамент, където живееше сега, по стечение на обстоятелствата.

- Кафето е готово – помисли си тя и се запъти към банята. Един сутрешен душ винаги прави чудеса със съзнанието и спомените ми. Тук съм, за да променя нещо, а не да се връщам и да си спомням какво не съм или какво трябваше да направя някога си… Загаси цигарата в пепелника. Усили песента. Трясна вратата на банята след себе си. Завъртя кранчето на топлата вода. Отпусна се опряна о стената и се потопи в усещанията си. Беше приятно обляна от толкова вода… сега денят щеше да има повече смисъл…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...