Синя мъгла гали тревата.
Рано сутрин редки минувачи - стъпват, глъхнат по гривата на настръхналия изгрев.
Влажните улици разтварят неговата сянка.
Стъпвам.
Локвите обгръщат с нежни пръстени разредените ми крачки.
Зачезвам между капките слънчева светлина, които се изкачват по лицето на деня.
Нямам време да се замисля, затова просто вървя към своето делнично "аз".
Чаша кафе.
От евтиното. Премръзнали ръце леко стискат нейната топлина.
Обикновен разговор.
Думите се заизнизват през парещия студа дъх на ежедневните приказки.
Няма място за шарени мисли. Всичко е в черно, бяло и сивкаво.
Сутрешната неохота лениво се изтяга върху лицата на всички работещи.
Чака ни дълъг, дълъг ден.