- Пушката!... Тенчо иска пушката – крещи някой на пожар и удря по пътната врата.
Децата замряхме - Тенчо е баща ни.
Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.
- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.
- На мен не ми тряба… - запахна момъкът.
- Тогава се омитай! – и лашна вратата под носа му.
Ако не бе се отдръпнал, баба го хващаше за гърлото!
- Давай да зариваме тия пущини в сламата! - изсъска през рамо на мама.
*
Рече ли се „сватба”, целия свят се струпва накуп!
Стари и млади, коне и каруци, магарета и кангъли се сбират наедно!
На такъв ден не се работи, казват било греховно.
Най–доволни сме децата – ближехме до насита печената захар - карамел!
Чичо, с дървен куфар и мазен каскет, редовно продаваше петлета на клечка.
*
През съдбовната 44-а бе разбита общинската врата, а бравата - изкъртена!
Все няма пари за нова и така стои окрачена - напомняйки народния гняв…
Кмет на селото е дядо.
От съображения за сигурност 11-е общински манлихери бе пренесъл у дома.
Зиме и лете пирамидата с карабини стоеше под навеса на лятната кухня.
Това струпано желязо е забранено да доближаваме…
*
Неизпълнил заръката, сватбаринът тръгна забързан и ние хукнахме след него!
Когато стигна сватбата, забави ход, пооправи се и вряза в тълпата…
Музикантите, глътнали езици, стърчаха върху пъстра шарена каруца.
Хората напрегнато шушнат, вперили поглед към средата на сватбата…
Сред големия кръг баща ни с една ръка бе хванал за гушата непознат човек!
Заврял бе врата му в чатал, а краката му се мандахулкаха във въздуха…
С другата правеше опити да го заклещи с втория кол...
Така курдисан, разпнатият беше удобен за прицел!
Човекът ошашавен не гъква - сватбарите вкаменени не помръдват.
Пред кръвясалите очи на пияни мъже човекът ще бъде гръмнат като куче!...
И никой не знае и никой не пита защо, никой не се намесва!...
Обезумели, хукнахме обратно, към къщи…
*
- Мамо, бабо!...
- Вървете на сватбата! - скастри ни баба.
- Ще го утрепе!
- Страх ни е...
- Кой кого ще утрепе? - пита мама.
- Татко иска да трепе другоселец...
- Разпнал го между два чатала и чака пушката... Къде са?...
- Кой?
- Пушките…
- Хвърлихме ги… Тичайте в хоремага и кажете на дядо да идва!
В този момент някой отново заудря по пътната врата:
- Що сте залостили посред пладне бре, хора!...
Беше дядо - баба отвори и го подпря:
- Ако не махнеш тия пущини от тука, търси ги в дерето...
- Какво е станало?
- Върви на сватбата, да видиш! - и го изтика през вратата.
Откъм горния път изтрополя каруца и спря до дядо.
- Тенчо каза Гина да дойде на сватбата! - каза единият праматар.
Гина беше майка ни.
Тримата се спогледаха.
- Не съм за сватба…
- Тенчо каза без тебе да не се връщаме - рече другият.
- Ай, да му се не види и намерата? – смотолеви дядо.
- Снахо, обличай се! - отсече баба.
- Ама, децата...
- Тръгваме всички… И децата!... - изкомандва баба.
*
След малко, пременени и накичени, препускахме към сватбата!
Каруцата разкъса хорото, конете заковаха.
Нямаше и помен от скандал.
Младоженците посрещнаха кметското семейство.
Дядо извади две каймета и ги закичи!
Прибра кесията в пояса, извади оттам пищова и разпра въздуха.
Музиката засвири...
*
Двамата сватбари поведоха мама към компанията на баща ни.
Пристъпвахме след нея със свити сърца.
Седна мълчаливо до него, без да се погледнат.
Музикантите свиреха и държаха под око баща ми.
Татко дигна ръка – музиката секна.
- Пей!
Мама гледа пред себе си, отпуснала ръце на скута.
- Пей, ти казах!
- Не мога, буца имам в гърлото...
- Ще пееш! – повтори бавно и опря кама на гърлото ú.
- Какво да пея?- прошепна мама.
- Злато моме…
Мама не потръпна, само преглътна и пое дъх...
Освен че беше много хубава, тя имаше и приказен глас!
Заради песните ú, навремето баща ни натирил от селото богат кандидат!
За всеки случай казал на дядо Пенко, баща ú:
- Ако дадеш Гина на този ябанджия, ще изгорите като мишки!...
Същата вечер мама пристанала.
*
Кларнетът цепеше въздуха…
Мама пееше за „Злата, златна ябълка”!
Сълзи мокреха страните ú...
*
© Никола Тенев Все права защищены
Онова що става у човека през преломите на времето, ражда у него крайности, непознати в мирния живот...
Напомни ми по нещо "Хоро" на Антон Страшимиров.